Греъм облекчено въздъхна. Възможността за двадесет и едно от първия път отпадаше. Анри изтегли втора карта.
— Мосю Греъм — три.
Втората карта на банката остана закрита.
— Дай ми още една — каза Греъм.
— Мосю Греъм — две.
Тълпата развълнувано зашумя. Вече се чуваха приказки за ръка от пет карти. Всичко обаче щеше да се реши от следващата карта. Греъм, който добре разбираше това, избърса с върха на пръстите си потта от челото си, преди да е потекла надолу по лицето му. Гърлото му беше пресъхнало — може би все пак трябваше да пийне от онова шампанско. Отхвърли тази мисъл и като забеляза, че Анри го гледа, кимна с глава.
Анри извади следващата карта и ловко я обърна с лице нагоре върху масата.
— Мосю Греъм — седем.
В тълпата се чуха сподавени възклицания — петнадесет от четири карти. Въпреки че му оставаше възможността за пет карти, шансовете му сега силно бяха намалели. Както вървеше играта, банката бе в много изгодно положение. Хората започнаха да сключват облози помежду си и докато споровете край нея се разгорещяваха, Сабрина едва сдържаше вълнението си. Трябваше му само една добра карта. Тя неспокойно дъвчеше устни — трябваше да рискува. Без да обръща внимание на нарастващото нетърпение наоколо, Греъм почукваше с пръст по масата и замислено гледаше картите пред себе си. Най-сетне вдигна поглед към Анри и му кимна. Шрадер и Драго не издаваха чувствата си и това само засилваше напрежението.
Анри изтегли картата, постави я до другите четири с лицето нагоре и прочисти гърлото си, преди да обяви:
— Мосю Греъм — едно.
Тези, които бяха спечелили личните си облози, избухнаха в ръкопляскания. Сабрина и Шивон се прегърнаха като развълнувани ученички и после се усмихнаха гузно, когато осъзнаха какво бяха направили. Глъчката около тях бе толкова голяма, че не чуха как Греъм каза:
— Искам още една карта.
Шрадер, Драго и Анри се спогледаха. Добре ли бяха чули? Греъм повтори.
— Дами и господа, моля ви — каза Шрадер и вдигна ръце. — Играта още не е свършила. Господин Греъм поиска още една карта.
За миг настъпи дълбока тишина, после всички заговориха едновременно. Бяха потресени. Едни смятаха, че трябваше да се откаже, докато печелеше. Защо изкушаваше съдбата, при положение че сега шансовете се обръщаха още повече срещу него? Според други, ако се гледаха картите, той имаше всички основания да вярва, че с една успешна ръка от шест карти ще спечели.
Сабрина не взимаше участие в дебатите. Предпочиташе да запази мислите си за себе си. Въпреки че не разбираше напълно мотивите му и не ги споделяше, тя бе единственият човек там, който знаеше защо Греъм искаше да доведе играта до крайност. Зад всичко това се криеше не толкова предизвикателство, колкото психология. Като приемаше предизвикателствата и преодоляваше пречките, той доказваше сам на себе си, че психологически е по-силен от противника си. Това винаги я бе обърквало, но знаеше колко е важно за него. Най-странното от всичко бе, че той неизменно отстъпваше, щом се убедеше вътрешно, че е победил. Според него това създаваше у противника му лъжливо чувство за превъзходство — слабост, от която можеше да се възползва по-късно. Сега прилагаше същата стратегия и към Шрадер. Биеше банката със своите пет карти и сега бе готов да зареже играта.
Греъм погледна към сервитьорката, която по знак на Шрадер му бе донесла чаша „Перие“. Изпи половината на една глътка.
— Нека оттук нататък продължим така. Анри ще ми даде шеста карта и ще я оставим с лицето надолу, докато банката изиграе своята ръка. Нямате друг избор освен ръка от шест карти. Ако банката загуби и моята последна карта е шестица или повече, ще ви платя двеста и петдесет хиляди долара. Ако банката загуби и моята карта е пет или по-малко, ще ми платите вие. Така играта става по-вълнуваща.
Шрадер се съгласи и обясни положението на публиката. Тълпата отново започна да сключва облози.
— Още една карта — каза тихо Греъм и изтри с длан потта от челото си.
Анри изтегли картата и я остави с лицето надолу. После обърна втората карта на банката — четворка. Съобщи го високо — дванадесет от две карти, възможно най-лошата комбинация за двадесет и едно. Изтегли третата карта, която бе дама. Банката губеше.
Греъм взе в ръка петте си карти и бавно се пресегна за шестата. Плъзна я към себе си по масата, така че никой да не може да я види, и изведнъж се плесна по челото, поклащайки глава. Събра шестте карти заедно и ги подаде на Анри. Драго се усмихна на себе си. Сабрина затвори очи и изруга наум Греъм. Този път бе отишъл твърде далеч.
Анри разгърна шестте карти на ветрило и преброи точките. После ги сложи на масата.