— Банката губи. Мосю Греъм има ръка от шест карти с обща стойност двадесет. Според нравилата на банката мосю Греъм трябва да получи първоначалния си залог от двеста и петдесет хиляди долара в четворен размер. Банката дължи на мосю Греъм един милион долара.
Греъм срещна унищожителния поглед на Драго, взе чашата си и изпи останалата вода.
Сабрина извърна очи, когато той я погледна.
— Този път помислих, че се провали.
— Нима? — понита равнодушно той.
— Вие сте изключително интересен човек, господин Греъм — каза Шрадер с половин уста. — Защо поехте риска с шестата карта?
— Предчувствие, да речем — отговори Греъм. Шрадер седна на стола до него и протегна ръка към Драго, който му даде златната си писалка и чекова книжка в кожен калъф. Този път не бе махнал капачката.
— Как предпочитате, да ви дам чек или да ви платя в брой?
— Задръжте стойността на чиновете, които купих преди това, и попълнете чек за благотворителни цели по ваш избор. Убеден съм, че госпожица Сен-Жак ще се погрижи парите да стигнат до местоназначението си.
Ръката на Шрадер замръзна над чека и той погледна изкосо Греъм.
— Продължавате да ме учудвате, господине.
— Не разбирам защо. В Рио има няколко ужасни места, където тези пари ще бъдат от полза, особено за децата.
— Имам честта да бъда председател на една благотворителна организация, която подпомага изключително децата от бедняшките квартали. Нарича се „Аманя“, което означава „утре“. Мисля, че името говори само за себе си.
— Чудесно — каза Греъм.
Шрадер попълни чека, откъсна го и го подаде на Шивон. Стана от стола си и стисна ръка на Греъм.
— Благодаря ви, това бе наистина великолепен жест.
— Стига децата да се възползват от него — отвърна Греъм.
— Така и ще стане, уверявам ви — каза Шрадер и се обърна към тълпата наоколо. — Представлението свърши. Връщайте се по масите, защото ще ми трябват добри печалби, за да се съвзема от тази загуба.
Плисна лек смях и гостите започнаха да се връщат но игралните маси, за да продължат оттам, откъдето бяха прекъснали.
— Позволете ми да ви почерня нещо на бара — каза Шрадер на Греъм и Сабрина.
— Този път ние черпим. Казахте, че имате нужда от добра печалба, нали? — отвърна тя с лукава усмивка.
Шрадер високо се засмя и тръгна с Шивон към бара, като каза:
— Ще ви напомня думите ви.
— Майк…
— Остави — прекъсна я веднага. — Парите така или иначе щяха да отидат в УНИЦЕФ.
— Това си бяха твои пари, знаеш го много добре.
— Виж, спечелени по този начин, те не означават нищо за мен. Нямам никаква нужда от тях за разлика от онези деца, които са благодарни и на най-нищожната милостиня — каза Греъм и стана от масата. — Хайде, чакат ни на бара.
Отведоха ги до личната маса на Шрадер, точно до парапета, който ограждаше казиното долу. Той изчака сервитьорката да се отдалечи и каза:
— Утре вечер давам прием у дома. Правя така всяка година, за да отбележа началото на карнавала. Шивон има чудесно предложение. Защо не дойдете и вие? Освен, разбира се, ако нямате някакъв ангажимент от по-рано.
Сабрина поклати глава:
— Нямаме никакви планове, нали, Майк?
— Не — отвърна Греъм и погледна с усмивка към Шрадер. — Ще дойдем с най-голямо удоволствие, стига това да не ви притесни.
— Разбира се, че не. Уговорихме се тогава. Утре сутрин ще изпратя поканата ви в хотела, а вечерта, да речем в осем и половина, ще ви чака кола, която ще ви доведе вкъщи. Има само една подробност — носете поканата със себе си. От съображения за сигурност, нали разбирате.
Сервитьорката се върна с поръчките и Греъм й плати.
— Извинете ме, но ще ви оставя за малко — каза Шивон и като улови погледа на Сабрина, незабелязано й даде знак да я последва. Тя разбра намека, също се извини и двете с Шивон влязоха в дамската тоалетна.
Точно под арката, която водеше към тоалетните, Шивон я хвана за ръката и леко я дръпна настрани, после измъкна от чантата си един плик и й го подаде.
— Цяла вечер искам да ти го покажа, но просто нямаше как. Говориш португалски, нали?
— Горе-долу — отвърна скромно Сабрина и отвори плика. Вътре имаше един-единствен лист хартия, на който с тъп молив бяха надраскани само три изречения. Тя тихо ги прочете на глас, като си превеждаше:
Тези дни в Рио ще пристигне по море голяма пратка наркотици. Вероятно е замесен Андре Драго. Трябва спешно да ви видя.
— Не мога да се забъркам в подобно нещо, цялата ми легенда ще хвръкне по дяволите.
— Чу ли се вече с информатора си? — попита Сабрина.
Шивон поклати отрицателно глава.
— Опитах да му се обадя оттук, но го нямаше вкъщи. Ще пробвам още веднъж.