Точно тогава се обади Сабрина и той с отчаянието на удавник се хвана за предложението да отиде на среща с информатора на Шивон. Това щеше да го отвлече от семейните му проблеми и да ангажира с нещо друго вниманието му. Въпреки че бе топло, облече едно леко сако, за да не се вижда кобурът с броунинга му, и като взе от рецепцията оставения на негово име плик, излезе на улицата да потърси такси.
Кафене „Кана“ се помещаваше в малък вагон-ресторант на „Авенида Президенти Варгаш“, най-оживената улица в града. Уитлок плати на кондуктора и влезе, като спря за миг на входа, за да се ориентира. Сабрина бе казала, че Монтеро е около тридесетгодишен, с очила и леко плешив и че ще го чака на третата маса от вратата. Наистина бе там, с чаша кафе в едната ръка и поничка в другата. На масата пред него бе разтворен някакъв вестник. Уитлок затвори вратата след себе си, отиде до масата и седна срещу Монтеро.
— Мястото е заето — каза той, без да поглежда нагоре. — Чакам един човек.
— Вече е тук.
Монтеро подозрително го изгледа.
— Докажете го.
Уитлок хвърли плика на масата. Монтеро го скъса, прочете бележката и го върна на Уитлок.
— Моля да ме извините, че ви зяпнах така, но когато госпожица Сен-Жак ми каза, че на срещата ще дойде един англичанин, аз, естествено, помислих, че… — той млъкна и сви рамене. Явно се чувстваше неудобно.
— Помислили сте, естествено, че ще бъда бял. Монтеро виновно кимна.
— Надявам се, че не съм ви обидил.
— Ни най-малко — отвърна Уитлок и погледна сервитьорката, която се бе приближила до масата. — Едно кафе, ако обичате.
— Непременно опитайте поничките — каза Монтеро с пълна уста. — Най-добрите в града.
— Не, благодаря, само кафе — каза Уитлок на сервитьорката, която чакаше. После се обърна към Монтеро. — Откъде знаете английски?
— Ходех на вечерно училище. Бях гид на английски туристи, но после открих далеч по-доходните възможности, които предлага престъплението. Искам да ви кажа какво успях да подслушам снощи — Монтеро отхапа още малко от поничката и, изглежда, реши, че може да говори и да яде едновременно. — Пиех си питието в един бар на „Пастьор Авеню“, когато влязоха петима и се настаниха на съседната маса.
Накани се да сложи и последната хапка в устата си, но Уитлок го сграбчи за китката:
— Или говори, или яж. Но само едното.
Монтеро остави поничката в чинията си. Сервитьорката се върна с чаша кафе, тръсна я пред Уитлок и шумно хвърли сметката в ъгъла на масата.
— Явно вкусните понички са за сметка на обслужването — промърмори Уитлок. — Продължавай.
— Тези петимата до един бяха от ескадроните на Андре Драго. Чували ли сте за тях?
Уитлок кимна.
— Няколко чаши кашака развързаха езиците им. Кашака е бразилското съответствие на текила. Не говореха високо и не буйстваха, просто езиците им се развързаха. Чувах само откъслеци от разговора им, но успях да схвана същността. Записах си някои неща на една книжна салфетка — той я извади от джоба си и я разгърна. — След няколко дена на път за Монтевидео през Рио ще мине колумбийският товарен кораб „Палмира“. На борда ще има пратка хероин, която някъде близо до брега ще бъде прехвърлена на „Голконда“, частната яхта на Мартин Шрадер. Драго също може да я ползва, когато иска. Пристанищната полиция никога не проверява „Голконда“, така че — поне на теория — наркотици могат да се пренасят безпрепятствено направо до частния пристан на Шрадер и да се разтоварват там. Това е всичко.
— Имам няколко въпроса. Първо, как така ти си ги познал, а те теб — или поне така излиза — не? Сигурно пътищата ви са се пресичали и друг път?
— Така е, те наистина ме познават, но не както изглеждам сега. Преди имах буйна брада и косата ми стигаше до раменете. Това бе, преди да вляза в затвора. Пуснаха ме миналата седмица, но сега, както сам виждате, косата ми е къса и нямам брада. Друга причина да не ми обърнат внимание и да говорят така свободно бе, че бях с една млада дама — ваша сънародничка от Лондон. Цялата вечер говорихме на английски. Сигурно са си помислили, че не разбираме нито дума.
— В писмото ви пише, че вероятно е замесен Драго. Не сте ли сигурен?
— Просто чух веднъж да споменават името му, но не разбрах за какво ставаше дума.