— Защо сте дошли? — попита горчиво той. — Знаете, че няма да ви се зарадвам.
— Откога си позволяваш… — избухна Лавал, но Драго го прекъсна:
— Всичко е наред. Жуан още не ми е простил, че доказах на господин Шрадер, че е крадец.
— Крадец ли! — извика Силва. — Ти ми скрои този номер и много добре го знаеш!
— Чудно защо никой не ти повярва — каза Драго и подритна леко куфара. — Заминаваш ли някъде?
— Не е твоя работа.
— Може и така да е — сви рамене Драго. — Кажи ми всичко за англичанина, който е идвал при теб тази сутрин. Изобщо не си прави труд да отричаш. Едно от донесенията, които получих, бе от таксиметровия шофьор, който го е докарал дотук.
— Няма защо да отричам. Англичанинът наистина идва тук. Искаше сведения за господин Шрадер. Казах му, че не мога да му помогна, и той си тръгна.
— След цели петнадесет минути? Хайде, Жуан, можеше да измислиш нещо по-добро. Как се казва?
— Не знам — отвърна искрено Силва.
Драго го прегърна през раменете и го поведе към вратата на спалнята.
— Тя е едно чудесно малко момиченце. Ще е много тъжно, ако й се случи нещо лошо.
Ядът се дръпна от лицето на Силва и той каза:
— Моля ви, господин Драго, не я закачайте.
— Аз няма, но Лавал прави с децата такива неща, че дори на мен ми се повдига, когато се сетя. Не ме принуждавай да прибягна до помощта му, Жуан.
Силва потръпна.
— Ще отговоря на въпросите ви. Само не му давайте да направи нещо на Луиза.
Драго седна на страничната облегалка на фотьойла.
— Кой е този англичанин?
— Не знам, не ми каза името си. Повярвайте ми, господин Драго, моля ви. Наистина не знам.
— Вярвам ти, Жуан — успокои го Драго и се усмихна. — Кой уреди срещата?
— Госпожица Сен-Жак.
— Какво искаше от теб?
— План на „Данае“.
— План ли? — учуди се Драго и се намръщи. — Какъв план?
— На къщата.
— Интересуваше ли го нещо по-специално?
— „Светилището“.
— Интересно — каза Драго и се изправи, като сочеше куфара. — И ти му продаде тези планове, а той ти плати достатъчно, за да се измъкнеш от „Росиня“?
— Направих го заради Луиза, тя заслужава по-добър живот.
— Направо трогателно — усмихна се подигравателно Драго и погледна Лавал. — Действай.
Лавал извади пистолета от джоба си и застреля Силва право в сърцето. Той залитна назад и падна, като тежко се удари в тънката стена от ръждясала ламарина. Вибрацията стресна Луиза и тя застана на вратата с разширени от уплаха и безпокойство очи.
— Какво да правя с нея? — попита Лавал, без да откъсва поглед от момиченцето.
— А ти как смяташ? Тя е свидетел — отвърна Драго и тръгна към вратата. — Ще ти пратя двама души, за да се отървеш от труповете.
Качи се в буика и каза на Лариуш да го закара до „Ривиера Клъб“. Щом излязоха от „Росиня“, той хвърли сламената шапка и тъмните очила и смъкна ципа на зеления си комбинезон. Отдолу имаше бяла риза и черен панталон. Извади вратовръзката си от жабката, сложи я и се обърна назад, за да вземе сакото си от задната седалка. В горния джоб бяха очилата му с телени рамки. Лариуш го остави на няколко преки от „Ривиера Клъб“ и той стигна дотам пеша, като спря веднъж да оправи вратовръзката си пред една витрина.
— Добър ден, господин Драго — поздрави го Мариса, когато влезе във фоайето.
Той й кимна и взе последния брой на „Ню Йорк Таймс“ от купчината вестници, оставени на рецепцията.
— Обади се в бара да ми донесат в кабинета една бира и после ме свържи с „Метрополитън Мюзиъм ъв Арт“ в Ню Йорк.
Качи се в кабинета си на втория етаж, остави сакото си на закачалката зад вратата и седна на бюрото да провери сметките от предния ден.
Телефонът иззвъня и той вдигна слушалката.
— Имам линия за „Метрополитън Мюзиъм“, господин Драго.
— Ало? Ало? — започна да вика той в слушалката, щом Мариса го свърза.
— Мога ли да ви помогна? — попита спокойно учтив женски глас.
— Търся Милс ван Ден.
— Ще ви свържа с господин Арман. Още едно вдигане на слушалка.
— Луи Арман на телефона, мога ли да ви помогна?
— Бих искал да говоря с Милс ван Ден. Телефонистката ме свърза с вас.
— Съжалявам, но господин ван Ден не е тук. Върна се в Амстердам преди няколко дена. Потърсете го в „Райксмузеум“, ето сега ще ви дам номера…