Всмукна няколко пъти, преди да усети вкуса на чистия кислород. Наведе се напред, потупа Колхински по рамото и му даде знак, че е готов. Той натисна един бутон на таблото пред себе си, за да освободи скутера от крана, после включи двигателя и когато машината плавно потъна под вълните, запали светлините.
Лавал се показа на мостика, слезе по стъпалата долу на палубата и си запали цигара, докато чакаше лодката от „Палмира“ да стигне до яхтата. Отдолу метнаха въже и горе го поеха, после го завързаха здраво за парапета. Тримата от лодката се изкатериха по въжената стълба и стъпиха на палубата. Нисичкият мъж, който носеше сивото куфарче, имаше къдрава коса и груба кожа, придобила бронзов цвят от дългогодишния живот на слънце.
— Казвам се Лий О’Брайън, капитан на „Палмира“ — мъжът говореше с австралийски акцент. — Вие ли сте Драго?
Лавал веднага осъзна предимствата, които щеше да има от психологическа гледна точка, ако се представеше за Драго, и кимна. Без да обръща внимание на протегнатата му ръка, той посочи куфарчето:
— Това ли е стоката?
О’Брайън хвърли куфарчето пред краката му.
— Проверете го — каза Лавал на мъжа от екипажа, който го вдигна. — Точно осемнадесет килограма, премерете го до последния грам.
Човекът изчезна в един от люковете зад тях.
— Ако е по-малко, аз не знам нищо — каза рязко О’Брайън.
— Тогава няма за какво да се притесняваш. Колумбийците не биха ни измамили в такава сделка — отвърна Лавал и го покани в салона. — Хайде да пийнем нещо, докато чакаме.
О’Брайън го последва и удивено се оглед наоколо, когато влязоха вътре.
— Божичко! Хубаво местенце си имате тук!
— Какво ще пиеш? — попита Лавал от бара.
— Бира — отвърна той и седна на един от високите столове отпред, като подпря лакти на плота. — Никога досега не съм пренасял наркотици, само контрабанда. И преди няколко години, докато имах курс между Хавана и Маями, вкарвах нелегално хора в Щатите.
— С наркотици парите са много повече.
— Така си е. Ти май не си тукашен, а?
— Не.
След този лаконичен отговор О’Брайън само сви рамене и отпи от леденостудената бира.
— А този карнавал какво представлява всъщност? Чувал съм да казват, че е направо невероятно.
— Добре е за бизнеса.
— Обзалагам се, че е така — ухили се О’Брайън. В салона се втурна един от екипажа и каза нещо на Лавал на португалски.
— Пригответе двама души и един костюм за мене — отвърна той на английски и като извади пистолета си от кобура, го насочи към О’Брайън. — Какво се опитваш да направиш?
— Не знам за какво става дума — каза уплашено той с разширени от страх очи. — Вече ви казах, изобщо не съм пипал онова нещо…
— Не става въпрос за това! Забелязали са някакви светлини под водата близо до корпуса на „Голконда“. Казвай, какъв е този номер?
— Не знам нищо за никакви светлини, честна дума!
Лавал притисна дулото на пистолета между очите му.
— Няма да те питам втори път.
— Боже всемогъщи, господин Драго, кълна се! Не знам нищо такова, повярвайте ми.
— Ще се разправям с теб по-късно — изръмжа Лавал и заобиколи тезгяха. Излезе на палубата и веднага посочи към двамата мъже, които бяха дошли с О’Брайън от „Палмира“.
— Отведете ги в салона и не ги изпускайте от очи. Мъжът, който стоеше най-близо до тях, кимна и грубо ги блъсна в гърба. Те се обърнаха, за да виждат Лавал, и започнаха да протестират.