Уитлок си взе един сандвич с печено месо.
— Ще пия бира, ако има.
— Има. Сабрина, за теб?
— Както винаги, мерси.
— А за нашия Тома Неверни? — обърна се Греъм към Колхински.
Той не успя да отвърне на саркастичното подмятане, тъй като отсреща се обадиха.
Уитлок взе бирата си от Греъм и отиде при Сабрина, която бе излязла на балкона.
— Имате великолепна гледка.
— Апартаментът е за младоженци, забрави ли? — отвърна тя. В небето над залива Ипанема пламнаха фойерверки.
— Какво ли ги е грижа младоженците за гледката?
— Каза той от собствен опит — засмя се хитро Сабрина.
Той дояде сандвича и избърса пръстите си с книжната салфетка.
— Съжалявам за Шивон. Виждах, че добре се разбирате.
— Да — отвърна тихо тя. — Надявам се, че полковникът ще успее да измъкне от Лангли нещо за този плик, който е толкова ценен за Драго. Имаме право да знаем, сега това е част от случая.
— След разговора си с него по телефона Сергей изглеждаше сигурен, че полковникът ще разнищи цялата история. Пък и трябва да си признаем, че, ако изобщо има някой, който да измъкне истината от онези в Лангли, това е той.
— Така е.
Греъм също се показа на балкона. Носеше чашата с диетична пепси-кола, която бе налял на Сабрина.
— Защо млъкнахте, продължавайте да си говорите.
Сабрина сви рамене.
— Говорехме за плика на Драго, нищо повече. Греъм отхапа от сандвича си и като се опря на парапета, се загледа в пъстрото шествие, което минаваше под тях.
— Драго… Кой е той всъщност? Или може би е по-правилно да кажа кой е бил той всъщност? Шивон се оказа права, със сигурност не е бил обикновен шифровчик. И какво толкова важно има в проклетия плик, за да се опитват да го пипнат и ЦРУ, и КГБ?
— Ако наистина го искат и от КГБ — поправи го Уитлок.
— Ако не го искат, какво прави Леонов тук? — не отстъпваше Греъм.
— Ако е бил Леонов — внимателно каза Уитлок.
— Леонов е бил — обади се Колхински от вратата. — Трябва да ти се извиня, Майкъл.
— Няма значение. Какво откри?
— Само това, че е пристигнал в Рио по работа.
По-късно ще позвъня тук-там, за да видя дали не мога да разбера още нещо. Още не мога да повярвам, Юри тук, в Рио.
— Тука става много населено — рече Греъм. — Да влезем вътре.
— И така, изобщо не сме се приближили към картината — промърмори Уитлок, като седна на дивана до Колхински.
— Направихме всичко възможно! — не се сдържа Греъм. — Откъде можех да знам, по дяволите, че Шрадер е сменил сейфа?
— Успокой се, Майк — каза примирително Уитлок. — Знам, че сте направили всичко възможно. Това беше просто констатация.
— Нима? — все още враждебно отвърна Греъм.
— Майк, ти така и не успя да ми разкажеш плана си докрай — обади се Сабрина, за да разреди напрежението.
— Сега вече това няма никакво значение. Не можем да го използваме, ако нямаме предавателя, за да проникнем в частната галерия на Шрадер.
— Хайде, Майк, разработил си го достатъчно добре, за да се опиташ да вземеш предавателя.
Той сви рамене.
— Чували ли сте някога за мотподелтаплан!
— Да, това е някакъв делтаплан с двигател, изобретен преди една-две години от спецназ.
— Е добре, истината е, че в Изпитателния център има копия от плановете. Сега разполагаме със свой собствен модел на базата на техния.
— Виж ти! — възкликна Уитлок. — Аз защо не знам нищо за това? Какво ще кажеш, Сергей?
Колхински притеснено се размърда на дивана.
— Всъщност получихме първата пратка едва преди две седмици. Би трябвало още да се пази в тайна, но когато днес следобед Майкъл ми изложи плана си, му казах, че би могъл да използва мото делтаплан. Веднага поръчах три — ще пристигнат утре сутрин. Не се знае, все още могат да ни потрябват.
— И планът му е бил да прелетим дотам под носа на охраната и с предавателя да се доберем до картината? — намръщи се Сабрина. — Дори така обаче нямаше да можем да влезем в къщата, освен ако… — тя млъкна, когато Греъм извади една метална плочка от джоба си и я хвърли на масата.
— Задигнах я от един пазач.
Уитлок я вдигна и я разгледа — бе магнитна карта с името и снимката на пазача.
— Нищо особено. Очаквах по-сложна система за охрана.
— И все пак за да я използваш, трябва първо да проникнеш в къщата — каза Сабрина. — За неканени гости това на практика е невъзможно.
— Други предложения? — попита Греъм и ги изгледа един по един.
— Щеше да е страхотно просто да си влезем вътре и да вземем картината — кисело промърмори Сабрина.
Колхински отпи от бирата си и сложи бутилката на масата.
— Точно това и ще направим, поне аз.