— Говори сериозно, Сергей.
— Сериозно говоря, Си. У. — каза той и се обърна към Греъм. — Още когато чух плана ти за пръв път, Майкъл, нещо не ми хареса. Беше прекалено… безразсъден; трябваше да се съглася обаче, защото бе единственият, с който разполагахме. Но след това ми хрумна мой резервен вариант. Всъщност е съвсем просто. Пристигам без предупреждение в имението на Шрадер и заявявам, че съм Тойсген — Шрадер не знае, че той е мъртъв…
— От самото начало пропускаш нещо, Сергей.
— Изчакай да свърша, Майкъл, и после можеш да се заяждаш, колкото искаш. След като го убедя, че наистина съм Тойсген, му излизам със следния номер — ван Ден и Кеплер са ме измамили и идвам при него, защото съм почти убеден, че са му пробутали фалшификата, а са задържали оригинала за себе си, за да го продадат по-късно. Правя химически тест на картината, за да му го докажа, и му предлагам да се върна с нея в Амстердам и да я сменя с оригинала. Казвам, че след това ще му изпратя оригинала, а фалшификата ще върна на ван Ден и Кеплер срещу парите, които ми дължат. Ако се съгласи и ми даде оригинала, се връщаме вкъщи и излизаме сухи от водата. А вдругиден картината вече ще виси в Мет.
— Драго обаче познава Тойсген, нали са се виждали в Амстердам. Как смяташ да се справиш с това?
— Драго няма да бъде там, Майкъл. Първоначално възнамерявах да го измъкна по телефона от имението под един или друг предлог, но сега, когато Юри е тук, това може да стане съвсем лесно. Звъня, представям се за Юри и му определям среща след един час някъде в града. Той се маха от пътя ни и двамата със Си. У. отиваме на главния вход да търсим Шрадер.
— Какво ще правя аз там? — попита Уитлок.
— Ти ще ме закараш.
— Какво ще стане, ако Шрадер се обади в Мет, за да пита ван Ден? — поинтересува се Сабрина.
— Помолих Питер де Джонг да замине за Ню Йорк. Утре ще бъде на разположение в Мет, в случай че възникне подобна опасност.
— Може и да излезе нещо от това, Сергей — каза Уитлок, като размисли. — Всичко зависи от това, дали Шрадер ще те пусне да заминеш с картината.
— Представи си, че си на негово място — отвърна Колхински. — Поел е голям риск, за да види оригиналната „Нощна стража“ в частната си колекция, и изведнъж му казват, че е получил фалшификата — и то не друг, а човекът, който според него го е нарисувал. Мисля, че при това положение не му остава нищо друго, освен да се съгласи с предложението ми. За какво му е потрябвал фалшификатът?
— Стига да ти повярва.
— Ще ми повярва, Си. У. Много добре знаеш, че, когато поискам, мога да бъда безкрайно убедителен.
— Струва си да се опита — съгласи се Греъм. — Ние със Сабрина какво да правим?
— Нищо, Шрадер ви познава.
— Кога тръгваме? — попита Уитлок.
— Ще се видим утре сутрин във фоайето в осем и половина.
— Вече минава два — каза Уитлок и се изправи, като преглътна една прозявка. — Неприятно ми е, че развалям празненството, но отивам да си лягам.
— Аз също е най-добре да се връщам в хотела, ако искам да завъртя още няколко телефона, преди да заспя.
Сабрина затвори вратата след тях и като се обърна към Греъм, посочи коляното му.
— Забелязах, че куцаш. Какво има?
— Ударих се в скалата. Нищо ми няма.
— И друг път съм го чувала. Дай да погледна.
— Нищо ми няма — сопна се ядосано той. — Ще го видя в банята. И престани с тия майчински фасони.
— Просто се опитвам да ти помогна — засегна се тя. — Само че трябва вече да съм си научила мястото, така ли?
— Точно така! Мога и сам да се грижа за раните си — той изфуча към банята и затръшна вратата след себе си.
Сабрина отчаяно разпери ръце, но тъкмо се отпусна на дивана, когато от банята долетя изпълнен с болка вик и тя тичешком се втурна натам. Блъсна вратата и видя Греъм, който бе седнал на тоалетната чиния. Панталонът му бе смъкнат до глезените и той притискаше с ръце крака си малко над коляното. Бинтът бе изцапан с кръв.
— Какво има? — попита разтревожено тя.
— Бинтът се беше залепил за джинсите и го дръпнах, докато се събувах. Господи, как боли!
— Отрежи клина и изчакай бинтът да омекне от водата — посъветва го тя и му подаде ножицата от перваза на прозореца. — Ето, опитай с това. Ще те превържа отново, когато излезеш. Освен ако, разбира се, не ти е дошло до гуша от майчинските ми фасони.
Той леко се усмихна, но не каза нищо. Сабрина излезе, затвори вратата и пусна радиото. Намери „Гласът на Америка“, легна и затвори очи.
След малко се появи Греъм по бяла фанелка без ръкави и къси сини гащета. Остана загледан в нея, докато триеше мократа си коса с кърпата — не беше сигурен дали не е заспала.
— Успя ли да махнеш бинта? — попита тя, без да отваря очи.