— А оригиналът?
— Аз лично ще ви го донеса тук в Рио и ще направя още няколко теста, за да удостоверя автентичността му.
— Откъде да знам, че мога да ви вярвам?
— Можехме да откраднем оригинала от склада, без вие изобщо да разберете, и да го продадем на черно на същата цена, която искат сега ван Ден и Кеплер, но не го направихме. Предпочетохме да постъпим честно с вас.
Шрадер замислено разтриваше челото си. После посегна към телефона.
— Карла, кажи на Рамон, че искам отново да опакова картината, която преди малко ми помогна да занеса в „Светилището“, и да я свали долу на главната рецепция. Веднага!
Той затвори телефона, отиде заедно с Колхински до асансьора, отвори вратата с личната си карта и като се подаде вътре, натисна един бутон.
— Само не се опитвай да ме измамиш, Тойсген, защото ще те убия!
Вратата се затвори.
Колхински обаче не беше спокоен, триумфът му се помрачаваше от лошо предчувствие — бяха минали двадесет и осем минути откакто бяха подмамили Драго да напусне „Данае“. Бе само въпрос на време той да разбере, че са го минали, но какво щеше да предприеме? Колхински много добре знаеше как щеше да постъпи, ако беше на негово място — щеше веднага да се свърже с имението по радиото, за да види дали не се е случило нещо, докато го е нямало, и когато чуеше за Тойсген и шофьора му, щеше да нареди да ги задържат, за да се заеме лично с тях, когато се върне. Надяваше се, че греши…
Когато слезе във фоайето, момичето от рецепцията му каза, че трябва да изчака малко, защото още не са свалили картината от „Светилището“. Той отиде навън при фургона и разправи на Уитлок какво бе станало, но преди той да успее да каже нещо, във фоайето се появиха четирима мъже, които носеха сандъка с „Нощна стража“. Колхински подаде куфарчето си на Уитлок и заобиколи фургона, за да отвори вратите. Поставиха сандъка плътно до насрещната стена и Колхински го прихвана здраво с няколко скоби. Заключи вратата и се върна да седне отпред.
Минаха безпрепятствено през първата порта и се спуснаха надолу, следвайки меките извивки на пътя. Когато завоите най-сетне свършиха и на сто метра пред себе си видяха главната порта, отворена специално за тях, Уитлок облекчено въздъхна.
Изведнъж вратите започнаха да се затварят.
— Ще успеем — изсъска Уитлок през стиснатите си зъби.
Очите на Колхински се разшириха от ужас.
— Не можеш да минеш, Си. У. Спирачка, спирачка!
— За нищо на света — отвърна той и натисна докрай педала.
Страничните огледала изхвърчаха и боята отстрани се обели, когато фургонът в последния момент мина между затварящите се врати. Уитлок диво извъртя кормилото, за да избегне едно дърво от другата страна на пътя.
— Ако се бяхме ударили във вратата…
— Спести ми лекцията, Сергей. Бандитите са отдясно.
Белият хеликоптер избръмча веднъж над тях и се скри зад стената от високи махагонови дървета.
— Ще се опитам да им избягам. Щом стигнем до магистралата, сме спасени.
— Ако стигнем до магистралата — поправи го Колхински. — Кой знае с какъв арсенал разполага Драго там горе!
— Каква полза може да има от него? Ако стреля, рискува да повреди и картината. Шрадер ще го разпъне на кръст за такова нещо.
Хеликоптерът отново се появи над главите им и Драго извика по мегафона:
— Отбийте встрани от пътя и никой няма да пострада. Повтарям, отбийте встрани от пътя.
Още на първия завой Уитлок кривна от пътя сред спасителната — поне засега — сянка на дърветата и продължи по един проход между тях. Пилотът прецени, че е прекалено опасно да го последва, и Драго му нареди да се издигне високо над дърветата, за да могат да виждат от време на време покрива на фургона през плетеницата от клони и така да се ориентират.
Колхински закри очи от блесналите насреща му слънчеви лъчи и се наведе, за да надникне нагоре през предното стъкло, но въпреки че съвсем ясно чуваше двигателите, не можа да види самия хеликоптер. Отпусна се назад и попи потта от челото си с носната си кърпичка, която вече се бе овлажнила. Извади четири жетона за телефон от жабката и като се обърна към Уитлок, ги пусна в джоба на ризата му:
— Ще трябва да опиташ да се измъкнеш, ако Драго успее да спре фургона. Обади се на Майкъл и му кажи какво става.
— Ами ти?
— Аз само ще те забавя.
Хеликоптерът се залепи за тях веднага щом излязоха от дърветата и Драго стреля четири пъти непрекъснато, целейки се в задните гуми. Единият куршум улучи и Уитлок трябваше да приложи цялото си умение, за да задържи фургона на пътя. Успя да си възвърне контрол над волана и натисна спирачка.