— Освен това бях на площада, когато градският идиот беше убит.
— Глупости! Бяхте там, защото сте знаели, че той живее на площада. Всъщност дори сте му определили среща, уж за да му платите, за да сте сигурен, че ще е там. Идиотът е трябвало да умре. Първо, заради ловджийския рог и, второ, защото въпреки странностите му е било възможно да е станал свидетел на кроежите ви в Мордерн или в „Сейнт Фрайдсуайд“. Около пазарния площад е пълно с къщи, в които се дават стаи под наем, повечето от които са били собственост на лорд Скроуп. Господарят на имението е бил предоставил някои от тях на Клейпоул, а други — на „Сейнт Фрайдсуайд“. Лесно бихте могли да скриете лък и колчан стрели във всяко едно от тези потайни местенца — в някое таванско помещение, занемарена стаичка, междуетажна площадка или тясна квартира. Домина Маргарет ви е дала ключовете и вие само е трябвало да се промъкнете като крадец по стълбите, да грабнете скрития горе лък, да се прицелите през някоя бойница, цепнатина или прозорец и да простреляте жертвата си. Хората на лейди Хауиса, предвождани от Пениуорт, ще претърсят всички тези скривалища и се обзалагам, че там ще открият лъкове и стрели. Ето как сте убили градския идиот: изкачили сте се бързо по стълбите и сте изстреляли по него две стрели, за да сте сигурен, че ще умре и че бъбривата му уста ще бъде затворена завинаги. После отново сте се появили на площада, преструвайки се на благочестив капелан.
— Значи освен свещеник съм и опитен стрелец, така ли?
— Точно така — потвърди Корбет. — И то много добър стрелец! За Сагитариус ще стане дума по-късно, а сега нека се върнем към събитията от края на миналото лято. Всичко е било готово. Били сте толкова уверен в себе си, че сте допуснали първата си грешка. В самонадеяността си сте решили да подразните Скроуп с онзи стенопис. Сигурно се е вбесил, че са го изобразили като Иуда и така грубо са му напомнили за злодеянията му. Нищо чудно, че е обещал да обнови „Сейнт Алфидж“ — нищожна цена, за да се отърве от стенописа. Вие обаче напълно сте подценили Скроуп — един зъл и отмъстителен човек. Докато той е изчаквал, вие, геният на убийството, сте допуснали втората си грешка. Брат Грациан дошъл в Мордерн и като бивш войник нямало как да не забележи, че един от надгробните камъни е бил използван за точене на остриета. Накрая от Уестминстър пристигнал крадецът Джон льо Риш, носейки със себе си заграбените от кралската съкровищница скъпоценности. Като всеки друг престъпник той потърсил убежище в мордернската гора и Свободните братя го взели под крилото си. В много отношения вашите съучастници сякаш не са били от този свят и не са се блазнели много от богатства. Може би са били любопитни да узнаят каква е тайната връзка между Льо Риш, Клейпоул и лорд Скроуп. Все едно, Льо Риш оставил по-голямата част от плячката си тук, а после се отправил към Мисълам, за да преговаря с Клейпоул и Скроуп. Разбира се, тези двама хубостници го измамили. Арестували Льо Риш, упоили го, а после набързо го осъдили и обесили. Свободните братя отново проявили състрадание, но и голяма наивност. Свалили трупа на Льо Риш от бесилката и го погребали заедно със съкровището му под един надгробен камък, който указали чрез бележка на стената в изоставената църква. Как беше? „Богатият ще стане още по-богат, там, дето Бог целуна Мария в Галилея“.
— С оценката ви за Скроуп съм съгласен — промърмори Бенедикт.
— Продължили сте да го подценявате — каза рязко Корбет. — Господарят на имението е видял стенописа, разбрал е за оръжията и, подозирам, е научил, че в Мордерн се е криел не само Льо Риш, но и по-голямата част от плячката му. Това му е било достатъчно. Свободните братя представлявали истинска заплаха за Скроуп и той се уплашил не на шега. Започнал да се пита как са разбрали за предателството му, дали някой, който е знаел всичко, не е оцелял след падането на Ако и дали това не е Грациан, или дори Клейпоул. Така или иначе, Свободните братя е трябвало да замълчат завинаги. Скроуп се заел да разпространи слухове и обвинения срещу тях, а след това нанесъл удара си. Престорил се на владетел, който защитава земите си, и на верен син на Църквата, който се разправя с еретиците, и набързо избил Свободните братя. Не открил съкровището — умът не му достигнал, за да разгадае надписа на стената в ризницата. Избил всички и оставил труповете им да гният непогребани. Защо ли? Първо, вече знаел, че Свободните братя не са били чак такива ангели, за каквито са се представяли. Сигурно е останал много доволен, когато е открил сред вещите им оръжия и чертежи на имението Мисълам. С тези доказателства е можел да оправдае постъпката си. Освен това хранел съмнения, че сред жителите на Мисълам има тайни последователи на Свободните братя, и се надявал по този начин да ги разкрие. Някой можело да дойде тук, за да погребе телата.