— Ще стъпча тази наглост! — каза кралят и загриза палеца си до кръв. — Седни, Корбет — той посочи към близкия стол. — Трябва да говоря с теб.
Едуард се почеса в крайчеца на устата, изучавайки загадъчния си служител с маслинова кожа и гладко избръснато издължено лице. Изражението му беше твърдо и непоколебимо, с изключение на бръчиците от смях около плътните му устни и в ъгълчетата на дълбоко разположените му очи. Кралят забеляза сребърните нишки в гарвановочерната коса на Корбет, която беше опъната назад и вързана на тила му.
— Остаряваме, Корбет — изръмжа кралят, протегна се и потупа служителя си по бузата. — Но ти, Хю, все още си мой приятел и мой верен слуга — думите му отекнаха в голямата стая. — Вярвам ти както вярвам на ръката, с която държа меча.
Единият клепач на Едуард се спусна, почти затваряйки дясното му око — тик, който издаваше, че е напрегнат.
— Затова те доведох тук долу, където можем да си поговорим на спокойствие — каза кралят.
Корбет застана нащрек. Той уважаваше Едуард Английски — твърд човек, който въпреки многото си недостатъци, налагаше ред в хаоса, който иначе би помел света на Корбет, изграден на базата на логиката, разума, законността и всички мерки, които държат надалеч utlegati — хората извън закона. Корбет обаче предпочиташе да внимава с кралските особи и най-вече с Едуард — особено когато изпаднеше в сантиментално настроение.
— Ваше величество — Корбет посочи наоколо, — светлината тук е оскъдна, студено е, а и жена ми и децата…
— Хю, Хю…
— За съкровището ли искате да говорим, ваше величество? Мислех, че заговорът е разкрит.
— Това не е просто съкровище — заяви Едуард, удряйки се в гърдите, — ами част от мен.
Кралят се приближи към Корбет, попипвайки яката на торбестата си туника и подръпвайки грубите си панталони, напъхани в ботуши от волска кожа. Сър Хю прикри усмивката си. Едуард Английски много обичаше да се прави на провинциален фермер, когато му отърваше.
— Доведох те в криптата, защото именно тук е мястото на онова, за което искам да говорим. Няма да те задържам много. Трябва да отида до кралския соколарник — промърмори Едуард. — Един от любимите ми соколи е болен. А ти, Корбет, трябва да отпътуваш за имението Мисълам в Есекс, за да разпиташ господаря му, Оливър Скроуп.