Гражданите на Мисълам все още се криеха, когато на площада с гръм и трясък пристигнаха Корбет и Ранулф. Придружаваха ги Скроуп и останалата част от свитата му. Хората на Скроуп носеха дълги овални щитове, които бяха взели от оръжейния склад в имението. Корбет и спътниците му слязоха от конете си и се скриха зад щитовете, а свитата образува защитна преграда около тях. Корбет надзърна над стената от щитове и видя два трупа. Единият лежеше на земята в локва кръв, а другият беше прикован в страховита поза към вратата на кръчмата. Кралският пратеник нареди на хората да задържат преградата от щитове и се провикна към Чансън и останалите да укротят конете. Скроуп беше извън кожата си от ярост и свирепо се оглеждаше наоколо. На един прозорец се беше показал Клейпоул. Кметът им махаше оживено.
— Колко? — изрева Скроуп.
Клейпоул вдигна три пръста.
— Тук са Вавасур и Мътуорт — съобщи един от хората на Скроуп, който явно беше надарен с остро зрение.
— Робърт де Скот също е мъртъв — понесе се гласът на Клейпоул през площада.
Скроуп изреди цял куп ругатни. Корбет не му обърна внимание. Вместо това кралският пратеник се взря във входа на „Райските двери“, а после обхвана с поглед целия площад. Не можеше да не се възхити на ловкостта на убиеца. Тук един опитен стрелец можеше да се придвижи и да се скрие с лекота. Кралският пратеник огледа внимателно пустите входове на къщите, тъмните улички и канавките. Убиецът можеше да се спотайва на всяко едно от тези места или пък в някоя от високите четириетажни къщи — в таванските им стаички, зад тесните им прозорци или корнизите по покривите им. Въпреки всичко Корбет имаше усещането, че Сагитариус няма да нападне отново. Беше минало доста време и вече беше твърде опасно. Всяко движение или проблясък можеше да издаде убиеца. Сагитариус обаче беше потънал в мрака, възползвайки се от страха, завладял хората.
— В името на Бога, умолявам ви да прекратите това!
Корбет се обърна по посока на гласа и видя отец Томас да прекосява площада. Пред него вървеше Бенедикт льо Санглие с кръст в ръце. Енорийският свещеник пък носеше запалена свещ и енергично разтърсваше църковния си звънец.
— В името на Бога — извика отново отец Томас, — заклевам ви да прекратите това!
Той спря в средата на площада. Някакво куче се приближи до него и го подуши. Корбет нареди на охраната да отмести щитовете и се запъти към свещеника.
— Мисля, че опасността премина — меко му каза кралският пратеник.
— Но ще се завърне! — отвърна рязко отец Томас с помръкнало от тревога лице. — Както се завърна и преди… — той се спря насред думите си. — Бях си вкъщи — гневът на свещеника се изпари. — Мастър Бенедикт дотича в църквата, за да ми каже какво се е случило — той духна свещта и посочи към „Райските двери“. — Трябва да се погрижа за мъртвите.
Глава седма
На този ден, 13 януари 1304 година, съдиите започнаха своите обсъждания.
Отец Томас се забърза напред, а хората започнаха да излизат от скривалищата си. Вратите и капаците на прозорците се заотваряха. Едно момче притича по калдъръма, пренебрегвайки виковете на майка си. Свитата на лорд Скроуп се разпръсна. Господарят на имението се заприказва с Клейпоул. Кметът беше излязъл навън в доста комичен вид — в едната си ръка държеше кама, а в другата голям тиган, който му служеше като щит. Чу се звън на камбана. Пазарът се върна към обичайната си дейност, но Корбет долавяше царящото напрежение. Хората се споглеждаха мрачно и си мърмореха под нос. Гражданите на Мисълам вече бяха убедени, че страховитите нападения на Сагитариус са свързани с ужасяващите събития в Мордерн. Корбет нареди на Чансън да пази конете, дръпна Ранулф за ръкава и насочи вниманието му към „Райските двери“.
— Сагитариус трябва да е стоял точно срещу кръчмата — той посочи към къщите от другата страна на площада, които гледаха към пивницата. — Искам да претърсиш всяка уличка, ъгълче и канавка, Ранулф. Влез във всяка къща и стая и виж дали ще откриеш нещо.