— Сър Хю!
Корбет се обърна по посока на гласа и видя мастър Бенедикт да се приближава забързано, облечен в дългото си вълнено расо и нахлупил качулката на главата си.
— Сър Хю, домина Маргарет иска да говори с вас.
— Мастър Бенедикт, предайте на господарката си най-сърдечните ми благопожелания и й кажете, че ще се срещна с нея, когато се върна в имението.
— Сър Хю — пое си дълбоко дъх мастър Бенедикт и се поклони, — надявам се да си спомните за мен, когато се върнете в кралския двор — капеланът закърши ръце. — Тук в Есекс стана нетърпимо с това насилие и кръвопролития… Сър Хю, това е една от причините, които ме накараха да стана свещеник — ненавиждам това, което се случва тук. Не искам да нося меч, да стрелям с лък…
Бенедикт все още беше потресен от събитията, на които беше станал свидетел.
— Върнете се в имението — потупа го Корбет по рамото — и не се тревожете — усмихна се кралският пратеник. — Ще направя каквото мога за вас.
Капеланът изказа хиляди благодарности и се отдалечи, а Корбет отново насочи вниманието си към господаря на имението и кмета.
— А сега, лорд Скроуп и мастър Клейпоул, разкажете ми за Сагитариус.
— Върнах се в Мисълам през 1292 година — започна предпазливо Скроуп. — Установих се и заживях мирно и тихо, докато през есента на следващата година някакъв стрелец не ме набеляза за своя жертва. Преследва ме няколко седмици и изстреля по мен шест или седем стрели, но така и не ме улучи.
— И не е нападал никого другиго, така ли?
Скроуп се усмихна едва-едва.
— Не, сър Хю, само мен. Отец Томас го нарече Сагитариус и започна да проповядва на енориашите си от амвона какъв огромен грях върши виновникът за тези нападения.
— Но нали Сагитариус не ви е наранил?
— Не, сър Хю, не ме нарани, а после всичко приключи също толкова загадъчно, колкото беше започнало.
— И вие така и не разбрахте кой е бил нападателят и защо ви е преследвал?
— Разбира се, че не. Ако виновникът ми беше паднал в ръцете, веднага щях да го обеся! Сър Хю, казахте, че имате много въпроси към мен. Питайте ме, но ви предупреждавам, че не разполагам с много отговори. Вече ви казах всичко, което можах. Не знам нищо друго. Не мога да ви помогна повече. Споразумяхме се да дам „Сангуис Кристи“ и камата на краля. Всичко, което съм направил, съм го сторил в своя защита и за доброто на Короната. Погрижих се за реда в кралството.
— Ами Сагитариус? — настоя Корбет. — Мислите ли, че сегашният стрелец е същият?
Скроуп се намръщи, но Корбет се приближи към него.
— Каквото и да ми отговорите, лорд Оливър, и вие, мастър Клейпоул, нека ви кажа едно. Имайте предвид, че в момента не ви говоря като служител на краля, а като човек. Това насилие ще продължи да се разгаря като огън и само истината е в състояние да го потуши.
Слад това Корбет се завъртя на токовете си и се запъти към църквата „Сейнт Алфидж“. Неколцината млади мъже и жени, които се бяха скрили при входа й, го осведомиха, че трите тела били отнесени в дома на покойника и отец Томас вече ги обгрижвал с помощта на „Сестрите на Магдалена“ — група набожни жени от Мисълам, които прибираха телата на мъртвите, обличаха ги и ги подготвяха за погребение. Корбет кимна и попита за стенописа на Свободните братя. Един от младите мъже го въведе в църквата и му посочи картината в трансепта.
— Прекрасен е, нали? — каза той. — Вижте цветовете, сър.
— Какво е изобразено на него?
Младежът смръщи лице в опит да се съсредоточи.
— Отец Томас ни каза. Даже посвети една проповед на това и използва стенописа, за да ни обясни по-добре. А, да, сетих се! Падането на Ва…
— Падането на Вавилон — довърши думите му Корбет, взирайки се в стенописа. — Разбира се, благодаря много.
Кралският пратеник разгледа внимателно картината. Темата беше пресъздадена много умело, а цветовете, особено червеното и зеленото, бяха така подбрани, че да изпъкват дори на оскъдната светлина. Корбет проследи с интерес всяка сцена — огромния дракон в небето, кулите и стените на града, нападателите в белите им дрехи, човека в леглото, залата за пиршества, бягството на Юда и останалите предатели през долината на смъртта и странните символи и растения по краищата. Заниманието му беше прекъснато от песента, която прозвуча откъм главния вход на църквата.