— Милейди — отвърна Корбет, — какво общо има това с мен? Аз съм тук, за да се погрижа за интересите на брат ви, и ще го направя дотолкова, доколкото позволяват възможностите ми. Позовавате се на Библията и казвате, че човек ще пожъне това, което е посял. Да не би да твърдите, че брат ви е в смъртна опасност?
— Брат ми винаги е в опасност — отвърна тя. — Именно той е в основата на целия проблем. Семейството ни, сър Хю, притежава тази земя още от времето на Уилям Завоевателя. Двамата с него сме последните издънки на рода Скроуп. Аз съм девица, посветила се на Бог, а брат ми е женен, но няма законен наследник. Ако внезапно умре, без да остави потомък…
— Няма ли да го наследи съпругата му, лейди Хауиса?
— Много съм разтревожена — рязко отвърна игуменката, — както и мастър Бенедикт, с когото многократно сме обсъждали този въпрос. Ако брат ми умре, без да остави наследник, владенията му ще бъдат наследени от лейди Хауиса, да. Аз ще получа своя дял, както и Клейпоул, а и някои други. Вероятно сте чули слуховете, пък и сигурно сте забелязали приликата между брат ми и мастър Клейпоул.
Корбет само я гледаше втренчено. Домина Маргарет си пое дълбоко дъх.
— Някои твърдят — продължи тя, — че Хенри Клейпоул е незаконороден син на брат ми. Преди много, много години, преди да замине да се сражава за краля, брат ми се влюби в Алис де Тъдънам — дъщерята на местен търговец на вълна. Алис забременя, но след това се омъжи за някакъв търговец. Оттогава хората говорят…
— Че Клейпоул е син на брат ви, а не на съпруга на Алис, така ли?
— Именно, сър Хю. Брат ми Оливър и мастър Клейпоул винаги са били близки. Сигурна съм, че лорд Скроуп не е забравил вярната служба на Хенри Клейпоул и го е споменал в завещанието си. И все пак се безпокоя, че ако лорд Скроуп умре, без да остави наследник, Клейпоул може да се яви в Кралския съд и да се опита да докаже, че той е законният му наследник.
— Но как би могъл да го стори? — озадачи се Корбет.
— Според мълвата — продължи игуменката — лорд Скроуп се е оженил тайно за Алис де Тъдънам. Ако това е вярно, вторият й брак става невалиден. Алис и съпругът й вече са покойници и според църковните закони, сър Хю…
— Хенри Клейпоул може да докаже, че е законен наследник на лорд Оливър — довърши Корбет, — и по силата на този факт може да предяви претенции към владенията му. Но все пак са му необходими доказателства, за да го постигне, нали така?
— Отидох при отец Томас — продължи домина Маргарет — и двамата с него претърсихме църковните регистри. Оказа, че от тях липсват точно документите за периода, през който е възможно брат ми да се е оженил за Алис де Тъдънам.
— И вие смятате, че ги е откраднал мастър Клейпоул, така ли?
— Кметът е много амбициозен и алчен човек, сър Хю. Вече е сложил ръка на редица имоти в Мисълам. Като нищо може да е откраднал документите и да си ги пази за черни дни. Възможно е също регистрите от този период да липсват по някаква случайност. А може и брат ми и Алис де Тъдънам просто да са се оженили в някоя друга енория, въпреки че се съмнявам в това.
— Повдигали ли сте този въпрос пред брат си?
— Няколко пъти през годините, но той все казваше, че няма вина за греховете на младостта си.
— Ами лейди Хауиса?
— Никога не сме говорили открито за това. Чувствам я близка, тя е добра жена. Вероятно е чула слуховете, но нищо конкретно.
Корбет се загледа в огъня. Пред Канцлерския съд и друг път се бяха явявали такива извънбрачни деца. Обикновено твърдяха, че са законородени, и настояваха да получат наследството на бащите си според законите на Църквата и държавата.
— Брат ви страхува ли се от мастър Клейпоул? Затова ли го покровителства и е подкрепил назначаването му за кмет?