— Добри хора — провикна се той, — аз съм сър Хю Корбет, служител на краля. Нося кралския печат, който ми дава пълната власт да се разпореждам тук. Лорд Скроуп, Бог да го прости, е мъртъв, жестоко убит. Искам всички да напуснат Острова на лебедите незабавно, освен онези, които помоля да останат.
Хората го гледаха подозрително. Чуха се викове, дюдюкане и подигравки. Ранулф извади меча си. Глъчката стихна и тълпата започна да се разотива към пристана. Корбет извика доктор Ормсби, домина Маргарет, отец Томас и лодкаря, който ги беше превел през езерото — дребен и начумерен тип на име Пениуорт. Кралският пратеник учтиво помоли всички да останат навън, докато той и Ранулф отново претърсят убежището. Двамата се върнаха вътре и за втори път огледаха трупа, ковчежетата, прозорците и главния вход, който се оказа и единствен. Капаците на всички прозорци, с изключение на един, бяха затворени, резетата в горната и в долната им част бяха спуснати, а пердетата от кожа и кадифе изглеждаха непокътнати.
— Няма друг вход — промълви Корбет. — Предната врата е залостена с резета отгоре и отдолу, а ключалката й е майсторски изработена.
Сър Хю огледа счупения прозорец. Капаците му бяха раздробени, а рамката — одраскана и ожулена. После двамата с Ранулф излязоха навън и се извиниха на чакащите за забавянето. Обиколиха убежището. Корбет се възхити на творението на Скроуп. Бреговете на острова бяха опасани от зеленина, включително с красиви плачещи върби. Пространството около убежището обаче беше свободно, като изключим тесния канал, който отвеждаше отпадните води към езерото. По заледената земя се виждаха множество следи от обувки. Корбет погледна към езерото. Беше около двайсет стъпки както на дължина, така и на ширина, и със сигурност беше дълбоко. Не се виждаше друг пристан, нито следа от мост, сал или лодка. Двамата с Ранулф се върнаха в убежището. Кралският пратеник покри лицето на Скроуп с кърпа и нареди на Ранулф да разпали позагасналия огън. След това покани домина Маргарет, отец Томас, Пениуорт и доктор Ормсби да се настанят на столчетата, които беше наредил край камината. Докторът се извини и отиде да огледа трупа. Махна кърпата от лицето му и възкликна от ужас. После се насочи към масата, на която Корбет беше забелязал изящна чаша, пълна догоре с червено вино. Докторът я вдигна, подуши виното и измънка една молитва.
— Какво има? — приближи се Корбет към него.
— Помиришете го, но не пийте, сър Хю.
Корбет помириса виното и усети в наситения му аромат да се прокрадва горчива жилка.
— Беладона — промърмори Ормсби. — Смъртоносна нощна сянка. Но вижте, сър Хю, чашата не е докосната и от виното не е пито. Огледах трупа и не забелязах признаци на отравяне — на лицето на Ормсби отново се изписа онази студена и многозначителна усмивка. — Познавам отровите, сър Хю. Ако господарят беше убит с беладона, щеше да си личи. Щеше да е умрял в неистови гърчове.
Корбет кимна и му върна чашата.
— Как мислите, дали не са го отровили, преди да го намушкат?
— Съмнявам се — приближи се докторът. — Сега долавяме миризмата на отровата, понеже е престояла във виното часове наред и е ферментирала. В първия момент обаче не се долавя никакъв мирис. Затова жертвата изпива отровата, а по-късно лекарите като мен я откриват. Беладоната е жесток убиец. Ако беше пил от нея, лорд Скроуп щеше да бъде разтърсен от адски спазми. Разбира се, трябва да изследвам тялото по-подробно. Има и други признаци — Ормсби се потупа по корема. — Цветът на корема се променя, по кожата избиват петна.
Докторът замълча и се върна да помирише украсената със сребро гарафа.
— Същата работа — каза той. — Предполагам, че виното е било отровено още в гарафата, а чак по-късно е било сипано в чашата. О, между другото чашата е направена от тис. Това дърво е прокълнато — Ормсби вдигна чашата. — Познавам и дърветата, защото баща ми беше лесничей в тези гори.
— Много добре — рече Корбет. — Дайте чашата на Ранулф, за да я пази.
Докторът се подчини и се присъедини към останалите край камината. Преди това подаде чашата на Ранулф и му прошепна да бъде внимателен. Ранулф я постави на пода.
— А сега ми кажете какво стана — прикани Корбет присъстващите.
Отец Томас стрелна с очи домина Маргарет, а после страхливо погледна към трупа, сякаш очакваше мъртвецът да се размърда.