— Лорд Скроуп ме отвращаваше, докато беше жив — промърмори свещеникът, — отвращава ме и мъртъв, сър Хю. Налага ли се да стоим тук, при трупа му?
— Мъртвите не могат да ни сторят зло, отче — отвърна му Корбет. — Налага се да разбера кой е убил този верен поданик на краля и най-вече — кой го е ограбил. Макар че тепърва ще трябва да го докажа, предполагам, че господарят на имението е държал тук „Сангуис Кристи“ и други скъпоценности. Прав ли съм, домина Маргарет?
Игуменката, която стоеше със затворени очи, кимна в знак на съгласие.
— Очевидно лорд Скроуп е дошъл тук снощи — продължи Корбет, посочвайки към Пениуорт. — Ти ли го докара?
— О, да — зарадва се Пениуорт на вниманието, с което го удостоиха. — След убийството на ловджийските кучета лорд Скроуп нареди сред дърветата винаги да има пазачи. После убиха Робърт де Скот на площада и аз поех командването на стражата. Задачата ми беше да прекарвам господаря до острова с лодката. Докарах го и снощи.
— По кое време?
— О, късно вечерта, сър, след като господарят се върна от града. Трябва да е било доста след вечернята.
— Как ти се стори лорд Скроуп?
Пениуорт затвори очи и се усмихна, показвайки изпочупените си зъби.
— Бих казал, че беше мрачен и вглъбен в себе си. Каза, че на сутринта ще ни посетят домина Маргарет и отец Томас. Когато стигнахме до пристана, господарят, както обикновено, не ми благодари, ами направо се запъти към стълбите.
— Ти последва ли го?
— Да, да, последвах го — отвърна Пениуорт. — Това влизаше в задълженията ми. Лорд Скроуп искаше да е сигурен, че е в безопасност. Той отключи вратата и влезе в убежището си. Както винаги, му помогнах да накладе огъня, а после се огледах, за да се уверя, че всичко е наред. Лорд Скроуп седна в онзи стол и започна да барабани с пръсти по страничните облегалки. Май нямаше търпение да ми види гърба. Запалих свещите. Лорд Скроуп ми изръмжа, че тази нощ аз и останалите стражи трябва да бъдем много внимателни. Липсваха му кучетата — Ромул и Рем. Беше нащрек. После си тръгнах. Сигурен съм, че докато слизах по стълбите, го чух да пуска резетата и да заключва вратата. Гребейки обратно през езерото, виждах между капаците на прозорците да се процежда светлина. След това се присъединих към останалите пазачи в дъбовата горичка на хълма — там, където преди стояха кучетата. Запалихме си огън. Освен това снощи имаше пълнолуние и беше светло.
— Обикаляхте ли по бреговете на езерото?
— Не, само наблюдавахме — рече Пениуорт и отвърна поглед, — но нищо не видяхме.
— И няма друг начин да се стигне до острова, освен с лодка, така ли? — настоя Корбет.
— Не, сър Хю.
— Домина Маргарет, вие познавате острова. Идвали сте тук като дете, нали?
— На мястото на пристаните преди имаше мост. Беше разнебитен и по-скоро опасен, отколкото полезен. Брат ми го разруши.
— Ами езерото? — попита Ранулф. — Колко е дълбоко?
— Доста, сър — отговори Пениуорт. — Бих казал, че на места е поне девет стъпки дълбоко. Като нищо може да ви погълне. Пълно е с водорасли и е много опасно. Дори сатаната не би могъл да го преплува посред нощ в този студ. А ако някой беше тръгнал да го прекосява с лодка, със сигурност щях да го видя. Особено пък сутринта, но и тогава не видях нищо нередно.
— Забеляза ли нещо странно? — попита Корбет. — Каквото и да е, Пениуорт.
Корбет отвори кесията си и извади оттам една монета. Пениуорт почти ахна от радост и протегна ръка.
— Сър, бих могъл да си измисля някаква история и да ви излъжа, но ако ме накарате да се закълна върху дарохранителницата в църквата на отец Томас, бих ви казал, че нищо не съм видял, нито пък чул. Другарите ми също. Вярно е, че се греехме на огъня, ядяхме сушено месо и пиехме ейл, но бяхме нащрек, сър. Абсолютно нищо не се случи.
Глава девета
Бил съм враг на врага му.
— Какво се случи тази сутрин?
Корбет протегна ръка към огъня, поглеждайки към Ранулф. Служителят на Зеления печат слушаше съсредоточено.
— Известно ви е, сър Хю — отвърна уморено отец Томас. — След като приключих със сутрешната служба в имението, смятах да се върна в града, за да отслужа заупокойна литургия за убитите. Преди това с домина Маргарет трябваше да се срещнем тук с лорд Скроуп.