— Кога си уговорихте тази среща?
— Преди два дни. Както знаете, лорд Скроуп възнамеряваше да обнови манастира и църквата. Разбира се, след случилото се през последните дни тези намерения отидоха на втори план.
— Отче, кажете цялата истина — намеси се домина Маргарет. — Съжалявам, но има и още нещо. Подновяването на църквата и на манастира не беше единствената тема, която искахме да обсъдим с лорд Скроуп. Вярно е, че брат ми беше доста богат, а и, Бог е свидетел, че имаше да изкупва много грехове. Ние обаче искахме да го помолим и да се отнася по-добре с хората.
— Включително с мен — призна Ормсби.
Докторът се наведе напред, като си играеше с пръстените на лявата си ръка.
— Сър Хю, чувал съм за вас в Оксфорд и знам, че сте член на Тайния съвет на краля. Тук сте, за да откриете истината, и аз ще бъда откровен с вас. Много малко хора харесваха лорд Скроуп и навярно ще разберете, че аз определено не бях сред тях.
— Кой ви каза за убийството?
— Слухът, че Скроуп е мъртъв, се разнесе бързо — отвърна докторът. — Слугите го бяха разпространили помежду си и в града заприиждаха хора. Бях на площада, когато научих, и незабавно тръгнах насам.
— Вие ли лекувахте лейди Хауиса? — попита Ранулф.
— Да, но за всичко между мен и господарката на имението трябва да попитате самата нея. — Ормсби посочи с глава към отец Томас. — Хората се изповядват пред мен като пред свещеник и аз също съм длъжен да пазя тайните им.
— Тази сутрин — настоя Корбет, сочейки към Пениуорт — отец Томас и домина Маргарет са се запътили към пристана.
— Видях, че идват — рече лодкарят, — и побързах да ги посрещна. Помня, че казах на отец Томас да се увие по-добре в наметалото си, защото водата е леденостудена, а веслата вдигат пръски.
Свещеникът кимна и се усмихна едва-едва.
— Прекарах ги през езерото — заяви Пениуорт. — После прибрах веслата в лодката, вързах въжето за пристана и помогнах на отец Томас да слезе. След това двамата с него свалихме и домина Маргарет. Те се качиха по стълбите, а аз останах да изчакам, в случай че лорд Скроуп реши да ми даде някаква задача. Някои от другарите ми също тръгнаха насам…
— Почукахме на вратата, но отговор не последва — продължи разказа домина Маргарет. — Тропахме и блъскахме, но напразно. Отвън, сър Хю, ще намерите брадва. Взех я, подадох я на Пениуорт и му казах да разбие капаците на прозореца.
— Така и направих — отвърна лодкарят. — Натроших капаците на парчета. Решетката е метална, но самите капаци са дървени.
— Забелязах — рече сухо Ранулф.
— Повдигнах решетката и се промуших вътре. А там… Бог да ни е на помощ, сър — поклати глава Пениуорт. — Бил съм свидетел на какво ли не, лорд Корбет, сражавал съм се в кралските войни и съм виждал…
— Кажи ни какво видя днес — подаде му Корбет сребърната монета.
Пениуорт я сграбчи с израз на безкрайно задоволство. Корбет си даде сметка, че преди да е изтекла седмицата, лодкарят ще позабавлява целия град с тези пари и с разказа си за събитията, на които беше станал свидетел сутринта.
— Беше тъмно, сър Хю. Огънят беше почти изгаснал. Повечето от свещите бяха изгорели. Повиках лорд Скроуп по име, но не получих отговор, а после го видях да седи в стола си. В първия момент си помислих, че просто се е втренчил гневно в мен, както правеше приживе. После се приближих и видях черната кръв по устата и носа му. Приличаше на вещерска отвара. Господарят беше вкопчил ръце в страничните облегалки на стола, а очите му бяха изцъклени. Сякаш му се беше явил някой демон.
Пениуорт се опомни и сложи ръка на устата си. После лодкарят се втренчи в пода, клатейки глава, и си замърмори под нос.
— Пениуорт — поде кротко Корбет, — какво стана, след като намери лорд Скроуп?
— Изтичах към вратата.
— Кажи ми точно какво видя — додаде Корбет.
— Резетата в горната и в долната част бяха спуснати и вратата беше заключена. Наложи се да вдигна и двете резета и да отключа, за да пусна вътре домина Маргарет и отец Томас.
— А останалите капаци? — попита Ранулф.
— Всичките бяха залостени — отвърна Пениуорт.
— Така беше — обади се домина Маргарет. — Сър Хю, бях потресена, когато видях брат си мъртъв. Не можех да повярвам. Отец Томас отиде до него и зашепна в ухото му молитва за опрощение на греховете. Аз наредих на Пениуорт да застане на пост пред вратата и претърсих стаята. Възможно беше убиецът все още да се крие вътре — капаците на всички прозорци бяха затворени, а вратата беше заключена… Искам да кажа, че… — игуменката се запъна.