На другия ден Корбет реши, че още е рано да свиква съдебна комисия. Сметна, че е най-добре за известно време просто да слуша и наблюдава. Имението беше в траур, а лейди Хауиса, която още не се беше съвзела от удара, трябваше да предприеме необходимото за погребението. Погрижиха се за трупа, а отец Томас, мастър Бенедикт и брат Грациан тържествено обещаха, че всеки ден до погребението ще отслужват литургии за спасение душата му. Доминиканецът беше особено усърден. У него беше едното от трите копия на завещанието на Скроуп, а останалите две се съхраняваха в църквата на отец Томас и при правника на Скроуп в Мисълам. Макар да не откриха нищо такова, Корбет беше убеден, че господарят на имението е криел някъде оригинала — може би в сандъка в убежището. Кралският пратеник си спомни и за църковните регистри и се зачуди дали убиецът не е задигнал и някакви ръкописи. Хората говореха, че брат Грациан започнал често да споменава завещанието. Доминиканският монах сякаш нямал търпение погребението да приключи и разправял на всеослушание, че трябвало да се върне в Блакфрайърс в Лондон. Загрижен за лейди Хауиса, Ранулф предприе свое собствено разследване за съдържанието на завещанието. Тепърва предстоеше Канцлерският съд да прочете, одобри и разгласи документа, но засега изглеждаше, че вдовицата на Скроуп ще наследи по-голямата част от владенията му. Мастър Клейпоул, отец Томас, домина Маргарет, брат Грациан и доктор Ормсби също щяха да получат значителни дялове.
Корбет научи новината от самия доктор, който го посети, за да му докладва какво е открил при прегледа на трупа.
— По тялото му имаше белези от стари рани. Скроуп определено е бил боец и следите по кожата му го доказват. Що се отнася до убийството, дясната му ръка беше цялата в кръв. Смъртта е настъпила вследствие от удара с кама в сърцето. Не забелязах никакви следи от съпротива — нямаше скорошни наранявания. Колкото до беладоната във виното — докторът разпери ръце, — един Бог знае защо е била там. Скроуп със сигурност не е пил от него. Това е всичко, което мога да ви кажа, скъпи ми кралски служителю. Погребението ще се състои вдругиден. Ще има кратка служба в параклиса на имението, а после погребалната процесия ще се отправи към „Сейнт Алфидж“, където ще се състои тържествената заупокойна литургия. После добрият ни господар ще бъде заровен в църковното гробище. Тялото му ще остане там, докато не бъде завършена гробницата в южния трансепт на „Сейнт Алфидж“. Отгоре й ще положат красива плоча и изящен каменен балдахин, но — ухили се докторът — мавзолеят му едва ли ще привлича много поклонници! Лейди Хауиса се възстановява бързо — Ормсби се поклони подигравателно към Ранулф. — Вашият колега и другар й беше голяма помощ и утеха.
Ранулф го изгледа студено.
— Колкото до останалите — продължи безгрижно докторът, — домина Маргарет и капеланът й, който я следва като сянка, се настаниха в господарската къща. Лейди Хауиса е разстроена, така че добрата игуменка пое управлението на имението. Мастър Клейпоул не е на себе си и изнемогва под товара на служебните си отговорности. Брат Грациан няма търпение да си тръгне, но все още раздава хляб пред портите на имението три пъти седмично — Ормсби забеляза изненадата на Корбет и продължи. — Да, единственото богоугодно занимание на нашия добър доминиканец. Както и да е, отец Томас подготвя погребението на жертвите на Сагитариус. Предполагам, че онова, което казва свещеникът, е истина.
— Какво казва? — попита Корбет.
— Че Адът се е опразнил, понеже всички демони са дошли в Мисълам. Слава Богу — изправи се доктора, — че Сагитариус го няма. Вероятно убийството на Скроуп е било последното му кърваво дело.
После Ормсби се сбогува. Корбет му благодари и докторът си тръгна. Известно време след това Корбет само се взираше във вратата.
— Господарю? — повика го Ранулф.
— Загадъчният посетител на отец Томас, който се е заканил на лорд Скроуп, се е нарекъл Нощна сянка. Това е другото име на беладоната — отровата, която намерихме във виното. Същият зловещ гост е заръчал Скроуп да застане при пазарния кръст и да признае греховете си. Господарят на имението не го направи и беше убит. А сега брат Грациан иска да си върви…
Корбет се взря в масата, където още стояха писмата от Канцлерския съд.
— За какво мислите, господарю?
Ранулф стана и сложи още една цепеница в огъня.