— Разбира се. Аз я подарих на съпруга си.
— От брястова дървесина ли е направена? — попита Корбет.
— Не, сър Хю. Смятам, че знаете от какво е направена. От тис е. Дадох я на съпруга си, надявайки се проклятието на това дърво да го застигне.
— Лейди Хауиса, вярно ли е, че в имението си отглеждате билки, сред които има и отровни растения?
Лейди Хауиса само го изгледа.
— Отглеждате ли беладона в градината си? Смъртоносна нощна сянка?
— Да.
— Посетих градината ви — наведе се Корбет към нея — и забелязах, че там, където расте нощната сянка, земята е разровена и липсва едно растение.
— Може и така да е, сър Хю, но не съм го откъснала аз.
— Знаете ли какво открихме в убежището на съпруга ви?
— Чух слухове, че сте намерили вино, отровено с беладона — лейди Хауиса хвърли бърз поглед към доктор Ормсби. — В чашата е имало достатъчно отрова, за да го убие, но той така и не е отпил от нея. А пък аз не съм я слагала там! Не съм късала от билката, нито съм отравяла виното. Попитайте слугите. Лорд Скроуп сам си носеше виното на острова. Избираше си го от избата, наливаше си кана и си я взимаше в убежището. Разбира се, преди това винаги го проверяваше. Лорд Скроуп имаше много врагове. Един Бог знае защо, но той се страхуваше от миналото си и беше много предпазлив.
— Съпругът ви знаеше ли, че го мразите?
— Съпругът ми изобщо не го беше грижа как се чувствам аз, какво мисля или пък какво правя. Бях богата наследница, сър Хю, и кралят ме омъжи по сметка. Съпругът ми не ме взе заради хубавите ми очи, а заради огромните ми владения.
— Някога планирали ли сте да убиете съпруга си?
— Много пъти, но единствено в ума си. Защо не? Както казах, душата му беше черна като нощта. Към мен не проявяваше жестокост, нито грубост — само безкрайно безразличие. Имаше каменно сърце, а душата му беше мъртва. Само богатствата го блазнеха. Но въпреки омразата, която изпитвах към него, не съм го убила аз. Няма да лицемеря, сър Хю. Заклех се върху Евангелието и не бих могла да ви кажа, че сме имали прекрасен брак. Двамата с лорд Скроуп бяхме непознати един за друг.
— А как ще обясните откъсването на стръка беладона от градината ви?
— Не мога да го обясня. Знам само, че нямам нищо общо с това. Всеки би могъл да влезе в градината и да откъсне някое растение.
— Сър Хю! — запротестира Ормсби.
Корбет му направи знак с ръка да замълчи.
— Много добре. А какво можете да ми кажете за нощта, в която беше убит съпругът ви?
— Спях в леглото си, а съпругът ми се беше оттеглил в убежището си.
— Защо отиде там?
— За да размишлява и да разговаря със себе си. Да, смятам, че си е говорел сам. Подозирам, че темата е била миналото му, въпреки че той никога не го е споделял с мен. Колкото до моите занимания през онази нощ — за Бога, нали видяхте езерото! Широко е и е дълбоко, а в леденостудените му водите всеки би загинал за един миг.
— И твърдите, че съпругът ви никога не е загатвал пред вас за миналото си, така ли?
— Нищо не ми е казвал, макар да подозирам, че то не му е давало мира. Той беше рицар. Бил се е в Уелс, Шотландия и Гаскония, а след това е станал кръстоносец и е повел мъжете от Мисълам към Светите земи. Сър Хю, кълна се, че не знам какво се е случило там, освен че Ако е паднал, а съпругът ми е заграбил огромно богатство и го е донесъл в Англия.
— Ами заплахите?
— Не мога да ви кажа нищо повече за тях — поклати глава лейди Хауиса. — Нищичко не знам — прошепна тя. — Само предполагам, че това са страшните последици от едно страшно минало.
— Ами Свободните братя на Светия Дух?
— В началото лорд Скроуп ги търпеше, тъй като аз и сестра му го помолихме. Аз бях запленена от тях, особено от водача им Адам — весел човек със засмени очи — лейди Хауиса погледна дяволито към Корбет. — Не, сър Хю, нямаше нищо между нас. Гледах на Адам като на свой обичан брат или син.
— А след това съпругът ви изведнъж промени отношението си към тях, така ли?
— Един Бог знае защо стана така. Никога не е говорил с мен по този въпрос. Разбрах за убийствата едва след като бяха извършени. Спомням си, че хората му се събраха в двора на имението. Бяха въоръжени и си приказваха, как ще отидат в Мордерн и ще сплашат Свободните братя. Бог ми е свидетел, сър Хю, не мислех, че съпругът ми има намерение да ги убива. Като се замисля сега обаче, това беше неизбежно. До празника на Вси светии лорд Скроуп вече беше намразил братството. Казваше, че са пиявици, които смучат кръвта му, и искаше да се отърве от тях. И така — изсмя се остро лейди Хауиса, — съпругът ми удържа на думата си и ги изби като плъхове.