— Значи — заяви Корбет, — лорд Скроуп така и не е потвърдил, че вие сте негов законен наследник, и това все още предстои да се докаже.
— Какво значение има дали е потвърдил, или не? — тросна се Клейпоул. — Засега нямам доказателство, но един ден ще го открия. Междувременно ще предявя иск в Канцлерския съд срещу претенциите на лейди Хауиса. Сър Хю, когато с господаря се сражавахме рамо до рамо в Ако и гледахме смъртта в очите, лорд Скроуп потвърди слуховете и призна, че съм му син. Не каза обаче дали съм законороден. Мисля, че е обичал майка ми. После тя се омъжила повторно и починала при раждане. Друго не знам.
— Значи сте служили заедно в Ако. Какво се случи там? — попита Корбет.
— Сарацините и техните съюзници обградиха Ако. Градът обхващаше голяма територия и трудно можеше да удържи на обсада. Врагът започна да го превзема парче по парче подобно на касапин, който кълца месо. Оттеглихме се в крепостта, която гледаше към морето, а сарацините настъпиха с всички сили — историята е добре известна. Лорд Скроуп и аз решихме да избягаме. Стените бяха щурмувани и превзети. Двамата с господаря ми тръгнахме към вътрешността на крепостта. Първо се отбихме в лечебницата, където лежеше братовчед му Гастон. Лорд Скроуп влезе вътре и завари Гастон мъртъв. Не се бяха грижили добре за него — нямаше лекарства, а запасите от питейна вода бяха оскъдни. Гастон беше починал от раните си. Лорд Скроуп реши да потърси компенсация за всичките си беди. Съкровищницата на тамплиерите се намираше близо до лечебницата. Когато я наближихме, видяхме, че вратата е отворена, а един от пазачите й вече тъпче торбата си. Ние просто последвахме примера му и заграбихме всичко, което можахме, включително „Сангуис Кристи“. Битката отвън ставаше все по-ожесточена. Отекваха викове и писъци. Знаехме, че крепостта е превзета, и хукнахме да бягаме. Лорд Скроуп беше опитен боец, истински воин. Хората тук ще ви опишат недостатъците му, но в онзи ден аз станах свидетел на смелостта и мъжеството му. Добрахме се до брега, намерихме някаква лодка и загребахме към корабите, които ни очакваха, за да ни отведат у дома.
Корбет кимна с разбиране.
— И се завърнахте в Мисълам?
— Да. Лорд Скроуп беше приветстван като победоносен воин на Христа — Клейпоул не можа да прикрие сарказма, който се промъкна в гласа му. — Радваше се на благоразположението на краля и на Църквата. За награда получи още имоти и лейди Хауиса за съпруга. Нейното семейство не само притежаваше земи, но и печелеше много от търговията с вино с Гаскония. С парите на съпругата си и съкровищата, донесени от Светите земи, лорд Скроуп разшири имението си, обнови къщата си и построи убежището на Острова на лебедите. Преживяванията му в Ако наистина го бяха променили, но той не се интересуваше от приказките на хората.
— Ами заплахите? — попита Корбет.
— Започна да ги получава преди около година — с охота му отвърна Клейпоул, — но не се впечатли особено. Тамплиерите поискаха да им върне „Сангуис Кристи“, но лорд Оливър отказа. Последва първата заплаха. Следващата дойде около Великден миналата година. Лорд Скроуп не й обърна внимание — беше свикнал да живее в опасност и не се притесняваше.
— А Льо Риш?
— Льо Риш се появи в Мисълам с онази кама и се опита да я продаде на някакъв златар.
— На кого по-точно?
— Не си спомням, но златарят насочил Льо Риш към Общината и мен. Веднага щом разпознах камата, си припомних съобщенията за кражбата в Уестминстър, които кралят беше разпространил.
— Престъпник като Льо Риш обаче — намеси се Ранулф — едва ли би се доближил до Общината току-така…
— Беше отчаян — отвърна Клейпоул. — Така или иначе, той влезе в Общината и аз го арестувах заради престъпленията му. Изпратих съобщение до лорд Скроуп, който по това време беше в града. Останалото го знаете. Льо Риш беше осъден и обесен. Задържахме камата и щяхме да я върнем на краля. Колкото до трупа на Льо Риш, един Бог знае какво се е случило с него.
— Ами Свободните братя на Светия Дух? — продължи разпита Корбет.
— Пристигнаха в Мисълам и лорд Скроуп беше така добър да им разреши да се подслонят в изоставеното село в мордернската гора. Позволи им също да заработват прехраната си. Мина време и срещу тях бяха повдигнати обвинения в кражба, бракониерство, разврат и ерес. След внимателно проучване лорд Скроуп стигна до извода, че те са банда разбойници. Събра хората си и ми нареди да свикам и градските войници. Останалото ви е известно. Лорд Скроуп беше прав — те бяха престъпници. Намерихме оръжията им. Очевидно бяха планирали някакво злодеяние, вероятно нападение над имението му, макар че един Бог знае защо им е било, освен за да заграбят богатствата му.