Корбет не му обърна внимание. Вместо това посочи към игуменката.
— Знаете ли нещо за убийствата?
— Не, сър. Брат ми не обсъждаше делата си с никого.
— И за Ако ли не знаете нищо — намеси се Корбет, — след толкова много години?
— Да, сър Хю, и за Ако. Той никога не говореше за това, не и с мен. Сигурна съм, че е подхващал темата пред Клейпоул. Вероятно са обсъждали и Свободните братя, Сагитариус и Льо Риш. Но аз, сър Хю, знам толкова, колкото и вие. Случват се страшни неща, но имайте предвид, че макар в момента да пребивавам в имението, аз съм преди всичко игуменка на манастир. Въпросите, свързани с имението Мисълам, не са моя грижа. Съжалявам за смъртта на брат си, но повече ме тревожат действията на мастър Клейпоул. Разбира се, вълнува ме и повишението на мастър Бенедикт. Бях възможно най-честна и откровена с вас — игуменката направи пауза. — Иска ми се градският идиот да не беше мъртъв. Може би той щеше да ви бъде по-полезен. Крадецът Льо Риш не ме засяга. Водачите на Свободните братя, Адам и Ева, и останалите от групичката им често идваха в манастира, за да просят и да се молят в параклиса ни, но не правеха нищо нередно. Бяха безобидни и простодушни.
— Ами Островът на лебедите? Домина Маргарет, знам, че като дете сте си играли из цялото имение. Знаете ли дали езерото може да се прекоси по друг начин, освен с лодка или по мост?
— Няма друг начин — усмихна се тя замислено. — Езерото е дълбоко, а водораслите го правят много коварно. На мястото на пристаните имаше мост, но брат ми го разруши и обучи неколцина от хората си да го превозват отвъд с лодка. Езерото е опасно, сър Хю. Не мога да си представя как някой е могъл да го прекоси без лодка.
— Как тогава убиецът е стигнал до острова според вас? — попита Ранулф.
— Мислих много по този въпрос — прехапа устни игуменката. — Подозирам, че той — усмихна се тя чаровно — или пък тя, е преплувал или преплувала езерото през деня.
— Но така всеки би измръзнал! — заяви Корбет.
— Не е задължително, сър Хю. Не и ако след това се преоблече и се сгрее с глътка вино. Аз например бик могла да го преплувам — усмихна се тя — и въпреки опасностите, понякога съм го правила.
— Но как убиецът е влязъл в убежището? — настоя Ранулф.
— Може да е принудил брат ми да го пусне вътре. Въпреки че — домина Маргарет сви рамене — подобно обяснение поражда толкова въпроси, колкото и разрешава.
Игуменката се изправи и мастър Бенедикт я последва.
— Наистина нямам какво повече да ви кажа, сър Хю.
Корбет благодари на домина Маргарет и на капелана й, след което двамата свидетели се оттеглиха, а Чансън затвори вратата след тях. Корбет се намести в стола си и се обърна към Ормсби.
— Е, докторе, какво мислите?
— И преди съм разследвал смъртни случаи в качеството си на съдебен лекар. Днес си направих три заключения. Първо — размаха той дебелия си показалец, — никой не каза истината. Това, разбира се, не е голяма изненада — едва ли някой би си признал всичко. Всеки крие по нещо, но това, което обединява всички свидетели, е дълбоката ненавист и дори омраза към лорд Скроуп.
— Продължавайте.
— Второ, Корбет, според мен тук става дума за нещо, което наподобява последиците от някакво старо заболяване. Постоянно разпитвате за Ако, където явно се корени всичко. Очевидно там се е случило нещо. Много мъже от Мисълам са заминали за Светите земи, но само Скроуп и Клейпоул са се върнали. Старите войници обичат да говорят за битките, в които са участвали, за раните, които са получили, за славата и за победите си. Но не и Скроуп и Клейпоул. Защо? Знаем, че са ограбили съкровищницата на тамплиерите и са избягали. Същевременно не са дали на хората в Мисълам правдиво обяснение за смъртта на съгражданите им. Трето, ако зърното е било посято в Ако, то настоящите събития са неговият плод. Ние, или по-скоро вие, трябва да разберете следното — как онази нощ убиецът на лорд Скроуп е могъл да се промъкне покрай стражите, да прекоси леденото езеро, да влезе в укрепеното убежище, да убие жертвата си, без тя да окаже съпротива, да я обере и да се измъкне незабелязано и безпрепятствено. Предлагам ви, сър Хю — изправи се Ормсби, — да започнете оттам. Ако успеете да разрешите тази загадка, вярвам, че всичко останало само ще си дойде на мястото.