Огромният Бейн, който стоеше на входа на клуба, ни попита за имената и махна с палец по посока на едно стълбище, отделено с кордон от останалата част.
— Всички ВИП гости са на горния етаж — обясни той, докато ни оглеждаше почтително, ала недоверчиво.
— Благодаря — отвърнах аз и поведох приятелите си по стоманеното стълбище.
Подобният на голям склад „Едем“ вибрираше от смесица между индъстриъл и дарк транс. Основният дансинг беше претъпкан от обикновени хора, които се движеха в ритъма на ниския бас. Брин ме сръга с лакът. В сравнение с другите момичета, аз можех да мина за монахиня.
— Е, няма ли да кажеш „нали ти казах!“ — озъбих се аз на Брин и си свалих якето, разголвайки ръцете и раменете си, а и почти всичко друго.
— Не е необходимо.
— Нали няма опасност да изпаднеш от това чудо? — разсмя се Ансел.
— Млъквай или ще те оставя да чакаш в колата.
Мейсън ме прегърна през рамо и като ме целуна по бузата, заяви:
— Изглеждаш зашеметяващо. Не им обръщай внимание. Върви и покорявай!
Аз стиснах ръката му, ала неволно сбърчих нос, когато достигнахме втория етаж. Мейсън също се намръщи, доловил зловонието. Вдигнахме очи и видяхме най-малко шестима призраци да се носят около тавана.
— Охраната си я бива — промърмори той.
— И още как! — отвърнах, мъчейки се да не гледам към злокобните пазачи, които кръжаха на около пет метра над нас.
Брин потръпна при вида им и се дръпна, но Ансел я улови за ръка и я побутна напред.
— Хайде, де, нали сме в списъка? Гости на Ефрон. Няма нищо страшно.
Брин се остави брат ми да я отведе до дансинга. Фей влезе последна, изръмжавайки тихо при вида на призраците.
— И сега какво? — попита тя, след като ни настигна с няколко бързи крачки. — Ще танцуваме ли?
Аз поклатих глава.
— Трябва да намерим домакините и да им благодарим за поканата.
Фей сложи ръце на кръста си:
— Май се опитваш да ме убиеш с прекалено големи дози от компанията на Сабин!
— Просто кажи „здрасти“. След това можеш да танцуваш, колкото си искаш.
— Става — съгласи се Фей и тръсна глава, така че червената й коса се разпиля по раменете като лъвска грива.
Дансингът проблясваше, разноцветни лъчи пробягваха по черната повърхност сякаш по езеро от разтопено масло. Тела, притиснати едно в друго, пулсираха в ритъма на баса, от който целият клуб се тресеше. По протежение на стената в дъното се простираше лъскав, сребрист бар, а около дансинга бяха пръснати тъмни кадифени дивани.
Оскъдно облечени професионални танцьорки с камшици в ръце извиваха тела върху платформи, пръснати из цялото помещение. Някои от тях имаха големи кожени криле на гърба си. Тъй като познавах репутацията на Ефрон, нямаше как да съм сигурна дали са истински, или са просто част от костюмите им.
Повечето от гостите бяха Пазители. Видях Лоуган Бейн да танцува сред група свои приятели. За моя изненада, там беше и Лана Флин. Няколко възрастни Стражи от глутницата на Бейн обикаляха помещението, напрегнали мускули и мятащи погледи във всички посоки.
Мейсън ме стисна малко по-силно и с уверена крачка ме насочи към бара, където млад мъж се смееше заедно с бармана, също Страж от глутницата на Бейн. Барманът изглеждаше така, сякаш дрехите му бяха излети по тялото.
Брин се приведе към мен и прошепна:
— Забрави питиетата. Не бих отказала двойна доза от него!
— Дръж се прилично — изкисках се аз.
— Хей! — повика Мейсън и Невил се обърна към нас с хитра усмивка.
Облечен с тениска и кожени панталони, Невил спокойно можеше да мине за член на някоя музикална група, ако тази вечер в клуба имаше такава. Огледах се наоколо, уж нехайно, и Невил се усмихна многозначително.
— Имаме маса в дъното — тихо каза той. — Чака те.
С тези думи той ни отведе от дансинга, към един усамотен ъгъл, където младите вълци на Бейн се бяха разположили върху меките дивани. Козет и Дакс седяха срещу Рен, който се усмихваше широко, докато танцьорка в кожени дрехи, плътно притисната до него, беше заровила лице във врата му. Усетих как в стомаха ми се надига непознато, болезнено чувство.
— Ако бях на негово място, никога не бих оставила една сукуба да се приближи толкова много — прошепна Брин в ухото ми.
По гърба ми пробяга тръпка.
„Значи според нея крилата са истински!“
Вгледах се по-внимателно и видях, че момичето, което сега бе впило устни в Рен, няма крила. В този миг тя се изправи и се усмихна на Рен, който я изгледа с безразличие. Очите ми се разшириха. Беше Сабин. Едва я разпознах в прилепналия панталон от лъскава черна кожа и тясно бюстие.