Воинският ми инстинкт се обади.
— Ако ми дадеш няколко секунди да си поема дъх, може би няма да е необходимо да бягам.
Рен свали ръце от раменете ми.
— Защо ме мразиш, Кала?
Аз поклатих глава.
— Какви ги дрънкаш?
— Никога не съм срещал друго момиче, на което компанията ми да е толкова неприятна.
Той отвърна поглед от мен и стисна зъби.
— Може би точно там е проблемът.
Рен потръпна, сякаш го бях зашлевила, и аз съжалих за резкия си тон.
— Не те мразя. Просто се опитвам да спазвам правилата.
— Виж, разбирам, че положението не е идеално — отвърна той. — Но си мислех, че може би нещата между нас…
Думите му заглъхнаха като мъгла, отвяна от неочакван порив на вятъра. Той пристъпи от крак на крак и продължи много по-решително:
— Права си. Ще те оставя на мира. Все още смятам, че глутниците ни трябва да прекарват повече време заедно. Особено след като Лоуган ще застане начело след съюза. Той е непредсказуем. Трябва да бъдем силни. А и по всичко личи, че те нямат нищо против — при тези думи Рен махна към дансинга.
Кимнах мълчаливо, тъй като не знаех какво да кажа. Очите му срещнаха моите и аз неволно направих крачка назад, смаяна от ледения им поглед.
— Повече няма да ти досаждам — довърши Рен. — Ще решим как да действаме, когато дойде време за съюза.
Стомахът ми се сви и аз сведох поглед. Не исках Рен да се откаже толкова лесно от мен.
— Рен! — вдигнах очи и потърсих неговите, ала той вече ми бе обърнал гръб.
Протегнах ръка, но преди да успея да го докосна, той се изгуби сред тълпата.
8
Тази нощ почти не спах, преследвана от объркани сънища. Някои от тях ме предизвикваха — усещах пръстите на Рен върху голата си кожа, устните му се приближаваха до моите и този път аз не се отдръпвах; после Шей ме издърпваше в някаква задна уличка, притискаше ме до една стена и ме целуваше пламенно. Други сънища пък бяха жестоки — лежах на земята и не можех да помръдна, а Ефрон бавно се навеждаше над мен; после вместо Ефрон над себе си виждах призрак и чувах писъка на Търсача, ала той идваше от моята уста.
Когато утрото настъпи, бях изтощена и цялата треперех. Останах в стаята си, като се покрих с всички възглавници и завивки, които успях да намеря. Не излязох от тази памучна крепост, докато някой не почука на вратата. Погледнах часовника изпод топлото си прикритие и видях, че е почти един часът на обед. — Да?
Баща ми прекрачи прага и затвори вратата след себе си. Ръцете му, отпуснати до тялото, бяха свити в юмруци.
— Цял ден не съм те виждал — тихо каза той, хвърляйки поглед към кулата от възглавници и одеяла.
— Не се чувствам много добре — отвърнах и придърпах една завивка до носа си, така че сега се виждаха само очите ми.
Баща ми сякаш се смути и разсеяно завъртя дръжката на вратата.
— Ансел каза, че миналата вечер сте били в „Едем“ заедно с вълците на Бейн — тонът му ме накара да се изправя на лакти и аз кимнах. — Срещна ли Ефрон? — продължи баща ми и аз видях как лицето му се изопна.
— Да, видях го — дори аз усетих отвращението в гласа си.
Изведнъж баща ми отвърна поглед от мен.
— Добре ли си?
— Да — рязко се изправих, осъзнала защо баща ми стои на прага и не смее да влезе; ръцете ми обгърнаха една възглавница. — Лумин също беше там.
— Така ли? — той отново ме погледна.
Кимнах и отново се мушнах под завивките.
— Винаги ли е било така? — попитах, взирайки се в тавана. — Пазителите използват Стражите за каквото си поискат? Не само като воини?
— Зависи от Пазителя. Ефрон има необичайни вкусове. Сигурен съм, че снощи сама си се убедила.
Тонът на баща ми беше рязък, ала примирен.
— Да — затворих очи аз.
— Наше задължение е да им служим. Търсачите не бива да сложат ръка върху свещените места. От това зависи съдбата на целия свят, а Пазителите ни дават силата, за да ги браним. — Баща ми понижи глас и продължи: — Не можем да оспорваме действията на Пазителите, Кала. Дори когато откриваме у тях черти, които не харесваме.
— Знам.
Обърнах се към него, изгаряща от желание да изрека на глас въпросите, които знаех, че не бива да задавам.
„Ами ако не Лумин, а Ефрон беше господар на нашата глутница? Ако той пожелаеше нас с мама, а не момичетата на Бейн? Какво би сторил тогава?“
Заля ме вълна от ужасяващи образи и побързах да сменя темата.