Той вдигна очи към лицето ми, без да ме пуска. Отвърнах на погледа му, ала после изтръгнах ръката си от неговата и смъкнах ръкава на пуловера върху пламналата си кожа.
„Не може да го направиш, Кала!“
Палецът на крака ми рисуваше фигури в пръстта.
„Знаеш, че не можеш. Както и да се чувстваш тук, в планината, знаеш, че не си свободна.“
— Раните ми заздравяват много бързо — изрекох на глас. — Кръвта ми има изключително силни целителни свойства. Така е с всички Стражи.
— Нямаше вкус на кръв — Шей прокара език по устните си, сякаш все още можеше да усети вкуса ми.
Обвих ръце около кръста си. Исках отново да почувства моя вкус, ала не на кръвта ми.
— Защото нашата кръв е различна. Тя е едно от най-ценните ни качества. Стражите могат да изцелят другарите си почти мигновено по време на битка. Това ни прави почти непобедими.
— Вярвам ти.
— Това е истинската й цел, макар че, както и сам видя, можем да лекуваме абсолютно всекиго — кракът ми попадна на някакво камъче и го изрита с всичка сила. — Но не би трябвало да го правим.
Погледът му проследи търкалящия се камък.
— Тогава защо…
— Шей, моля те, чуй ме добре — думите сами изскочиха от устата ми, прекъсвайки го по средата на изречението. — Лекуването по този начин е свещено за нас. Можем да го използваме само за да се лекуваме един друг. Когато ти спасих живота… аз престъпих нашите закони. Толкова сериозно, че ако някой от моя свят научи, животът ми няма да струва и пукната пара. Разбираш ли?
— Рискувала си своя живот, за да спасиш моя? — Шей направи крачка към мен и кръвта забуча в ушите ми.
Когато ръцете му обгърнаха лицето ми и го привлякоха към неговото, така че устните ни почти се докосваха, по тялото ми пробяга тръпка. Докато се взирах в дълбините на сиво-зелените му очи, усещайки топлия му дъх върху кожата си, изведнъж осъзнах, че бих го направила отново, независимо от цената.
— Никога не бих те изложил на опасност, Кала. Никога — прошепна той едва чуто; аз вдигнах ръце и ги сложих върху неговите. — Но приятелката ти? Брин? Тя също беше там. Тя знае.
— Тя е от глутницата, моята бета. Верността й е абсолютна. Брин би умряла, преди да ме предаде.
— Аз също никога не бих те предал — той опита да се усмихне, въпреки че изглеждаше потресен.
— Не бива да казваш на никого. Моля те! — опитах се да придам решително звучене на гласа си. — Мога да изгубя всичко.
— Разбирам — увери ме Шей, после и двамата замълчахме.
Сред тишината на природата нашето безмълвие беше почти осезаемо. Жадувах да ме целуне, да усети желанието, което знаех, че се излъчва от мен, така, както аз усещах упоителния дъх на неговата страст. „Не бива, Кала. Това не е мъжът за теб.“ Затворих очи, от което ми стана малко по-лесно да се отдръпна.
— След като пих от кръвта ти… означава ли, че и аз ще се превърна във върко… ъ-ъ-ъ, в Страж? — колебливо попита той. — Затова ли законите ви го забраняват?
Поклатих глава и за миг ми се стори, че в очите му проблесна разочарование.
— Твърде много комикси си чел, Шей.
Тънка усмивка заигра по устните му.
— Е, как тогава ставаш Страж? Имам предвид, освен легендата, която ми разказа.
— Ами обикновено се появяваме по нормалния начин. Имам родители и по-малък брат — той изглеждаше учуден и аз се разсмях. — Но нашите семейства се създават различно. При нас не е просто въпрос на това да се влюбим, да се омъжим и да създадем деца. Новите глутници се планират много преди образуването им. Но ако неочаквано възникне неотложна нужда от Стражи, те могат да бъдат направени. Един алфа може да превърне който и да било човек в Страж.
— Алфа? — Шей отиде до раницата си и като порови малко, извади овесено блокче.
— Водач на глутница — наблюдавах го, без да помръдна.
— Ти алфа ли си? Държиш се така, сякаш си водач. А и каза, че Брин била твоята бета.
— Да, аз съм алфа.
Очевидно ме бе слушал внимателно и това ми харесваше.
— Как можеш да превърнеш човек в Страж? — Той потупа земята до себе си.
— С ухапване и заклинание.
Приближих се бавно и Шей вдигна към мен очи, в които се четеше смесица от страх и любопитство.
— Недей да си въобразяваш разни неща. Хапя единствено за да убия — поклатих глава и се усмихнах, когато го видях да се отдръпва. — Превръщаме хора единствено когато имаме отчаяна нужда от Стражи и няма време да изчакаме глутницата да отгледа малките си. Стражите, създадени по този начин, не се чувстват така удобно в двете си форми, както онези, които са се родили такива. Трябва им време, за да свикнат. Но ако се налага, го правим.