— Какво значи „ако се налага“?
Разположих се до него.
— Ние сме воини, а във всяка война неминуемо има жертви. Но от векове не сме изпадали в ситуация, която да ни принуди да прибегнем до подобен изход.
— Кой може да ти нареди да създадеш нови Стражи? — попита Шей и аз прехапах устни.
— Моята господарка.
— Твоята господарка? — Шей внезапно спря да развива овесеното блокче.
— Лумин Найтшейд. Познаваш я. Беше в стаята на Ефрон в петък.
Той кимна, ала тревогата не изчезна от очите му.
— Тя има власт над моята глутница — продължих аз. — Глутницата Найтшейд.
— Твоята глутница? — промърмори той. — Нима има повече от една?
— Две. Другата се подчинява на Ефрон. Глутницата Бейн.
— Колко Стражи има общо?
— Във всяка глутница има по петдесетина вълци — отвърнах и той подсвирна впечатлено. — В началото глутниците винаги са малки, но с течение на времето се разрастват, ако техните алфи се окажат способни воини и предводители.
— Познавам ли някой от тях? — Шей явно се бе отказал от закуската, защото мушна блокчето обратно в раницата си и се облегна на лакти.
— Сигурно си виждал някой от възрастните из града, но няма как да ги разпознаеш, освен ако не се преобразят пред теб, а това е забранено. Младите вълци до един учат в „Маунтин Скул“. Тези от Найтшейд са моите приятели, но напоследък се движим и заедно с младите Бейн.
По лицето му пролича, че е започнал да свързва късчетата информация, които му бяха известни.
— Рен Ларош и неговата банда.
— Банда? — аз изскубнах снопче трева и без да искам, го посипах с пръст и изгнили корени.
— Ами всички вие се държите, като че сте в банда — каза Шей, докато изтръскваше земята от пуловера и косата си.
— Ние сме вълци, не училищна банда. Освен това и приятелите на Рен, и ние от Найтшейд, сме още малки. Родителите ни и другите възрастни вълци съставляват глутниците. Те патрулират в планината през седмицата, както и всяка нощ. Ние поемаме само обиколките през почивните дни.
Шей пребледня.
— Значи, ако бях дошъл някой друг ден…
— Щеше да си мъртъв — довърших аз вместо него.
— Ясно — той се излегна назад и се загледа в облаците. — А защо има две глутници?
— Вълците на Бейн охраняват западния склон на планината, а ние — източния. Но това скоро ще се промени.
— Защо? — Той продължаваше да се взира в облаците.
— Пазителите ще създадат още една глутница.
Шей рязко се изправи.
— Още една глутница? Откъде ще дойде тя?
Извърнах поглед, внезапно смутена.
— Няма да дойде отникъде. Ще се роди от съюза между младите вълци от двете съществуващи глутници. Новите поколения Найтшейд и Бейн. Ние сме новата глутница. Засега сме само десетима. Както ти казах, в началото новите глутници винаги са малобройни — ще трябва да се докажем, преди към нас да се присъединят и други вълци.
— Кала — резкият му тон ме накара да го погледна.
Беше забил пръсти в земята, кокалчетата му бяха побелели от напрежение.
— Защо казваш „ние“?
— Аз и Рен сме двамата алфи на нашето поколение. Ние ще поведем новата глутница.
Шей сбърчи чело.
— Не разбирам.
Лицето ми пламна и аз неволно посегнах към плитката си и започнах да я навивам около пръста си.
— Какво знаеш за вълците?
— По-големи и силни кучета? — той пребледня под изпепеляващия ми поглед. — Извинявай. Не знам почти нищо.
— Да видим — опитвах се да намеря най-простото обяснение. — Социалните ни връзки са невероятно силни и предполагат сляпа вярност към алфа-вълците. Двама алфи се събират и повеждат глутницата си. Всеки алфа си има по един бета — вторият по важност в глутницата. За мен това е Брин, а за Рен — Дакс. Останалите също имат своето място в глутницата и следват нашите заповеди. Привързаността, която съществува между нас, ни прави свирепи, превръща ни във воините, които трябва да бъдем. Така живеем и така изпълняваме дълга си към Пазителите — крива усмивка пробяга по устните ми. — И сигурно затова ти се струва, че действаме като банда.
Той обаче не се засмя.
— И как решихте да създадете тази нова глутница?