— Хайде де, Кала. Не можеш ли да се радваш заради нас? Ние се обичаме — при всяка дума Ансел ме мушкаше с пръст в ребрата.
Оставих възглавницата и се изправих с юмруци на кръста.
— При нас нещата не стават така. Не ме е грижа как е по книгите и във филмите. Ние не живеем като хората, Ансел, и ти го знаеш!
— Знам, знам — той избягваше яростния ми поглед. — Но татко каза, че Пазителите са склонни да одобрят някои връзки по препоръката на своите алфи. И понеже вече знаеш за нас с Брин, нищо не ти пречи да им го кажеш.
— Да — отвърнах. — Но не мога да обещая нищо. Единствено Пазителите решават дали една връзка може да бъде сключена или не. Те имат последната дума.
— Според татко Лумин се е вслушала в абсолютно всичките му препоръки.
В очите на Ансел се четеше такава надежда, че сърцето ми се сви.
— Знам. Но не тя ще бъде господарка на новата глутница. Не помниш ли? Тази сутрин ти казах, че начело ще застане Лоуган. — Нещо ме преряза, ала продължих: — Ако той нареди Брин и Мейсън да се съберат, ще бъда безсилна да сторя каквото и да било.
Очаквах яростни протести и възмущение от страна на брат си, ала вместо това той се разсмя. Намръщих се, докато го гледах как се превива от смях на леглото.
— О, да, това ще си струва да бъде видяно!
— Ъ-ъ-ъ… какво ти става, Ан? Говорех сериозно!
— Да бе, да!
Мълчанието ми най-сетне го накара да спре да се смее.
— Ама ти наистина ли не знаеш? — зяпна той изумен.
— Какво да знам? — попитах, чувствайки, че нещо ми убягва.
Ансел взе единствената оцеляла възглавница и я стисна между юмруците си.
— Мейсън е гей.
— Шегуваш се! Мейсън? Гей?
Брат ми въздъхна.
— Знаеш ли какъв е проблемът на алфите? Толкова сте погълнати от мисълта за новата глутница, че не забелязвате това, което се случва под носа ви!
— Мейсън? — повторих аз, смутена от учудването в гласа си.
— Двамата с Нев излизат заедно вече цяла година — продължи брат ми и се изтегна по корем.
— Нев? Кой е Нев? — намръщих се аз.
Ансел ме погледна, но не каза нищо. Отне ми няколко секунди, докато проумея какво ми казва.
— Имаш предвид Невил? На Рен?
— Не, не на Рен. На Мейсън — ухили се Ансел. — И предпочита да го наричат Нев.
— От една година?
— Да, срещнали се в група за подкрепа на Стражи, които са се разкрили. Както знаеш, никой не може да има връзка, която не е одобрена от Пазителите. Независимо дали с мъж или жена.
Разсмях се сухо.
— Значи искаш да ми кажеш, че Мейсън и Невил, ъ-ъ-ъ, Нев, ходят на сбирки на Анонимните Гей-Стражи?
Брат ми сви рамене и аз отново приседнах на леглото.
— Виж ти!
Бях изумена не толкова от това, че Мейсън е гей, а че бе успял да го прикрие толкова добре. Разбира се, в нашия случай бе въпрос на живот и смърт, но от мисълта, че ми няма достатъчно доверие, за да сподели нещо толкова важно, ме заболя.
Ансел се изтегна до мен, отпуснал глава върху сгънатите си ръце.
— Естествено, всичко е много тайно. Заради Пазителите. Те не са особено толерантни към „алтернативния начин на живот“ — думите му бяха придружени от звук на отвращение.
Зарових глава в ръцете си:
— Не, не са.
Мейсън и Невил? Трудно ми беше да си го представя. Мейсън беше общителен и забавен, но Нев изглеждаше толкова, ами… затворен и мълчалив.
— Което си е чиста проба ирония, като се има предвид Лоуган подметна Ансел, вземайки последния брой на списание „Ролинг стоун“ от нощното шкафче.
— Лоуган?!
Сложих ръка върху разгърнатото списание, принуждавайки Ансел да вдигне поглед.
— Да, Лоуган. Поне според Мейсън. Само че за него, пък и за който и да било Пазител, не е такъв проблем, както за нас. Имам предвид, че Лоуган ще си вземе някоя жена трофей, за да си осигури наследници, а за другите си нужди може да използва колкото си иска инкуби — в очите на брат ми припламнаха злоради искри.
— Ансел! — извиках. Поне нямаше да се притеснявам, че Лоуган има навиците на баща си.
— Стига де, Кал! Може и да съм по-малкият ти брат, но не е като да не знам нищо. — Той ме замери с възглавницата и добави: — Всъщност, по всичко личи, че май знам доста повече от теб.
Тонът му изведнъж се промени и в него се прокраднаха обнадеждени нотки:
— Надявам се, че това е добре дошло за нас. Имам предвид онова, което ти казах за Лоуган. Вярно, че си остава Пазител, но може би ще е различен.