Подложих ръка под шуртящата вода.
— Гледай да извадиш всички парченца. Раната ще зарасне бързо, а сигурно не искаш под кожата ти да останат късчета стъкло. Веднъж ми се случи и болеше ужасно.
— Благодаря за съвета — сухо отвърнах аз. — Мисля, че ще се справя.
Отдръпнах ръката си изпод струята и след като проверих за пропуснати парченца стъкло, притиснах раната с хартиената кърпа, която Рен ми подаде.
— Как я счупи? — попита той, като се облегна на масата и се намръщи. — Бих казал, че не си знаеш силата, само че не е така.
— Чух една обезпокояваща новина — отвърнах и протегнах ръка за бинта.
— Нека аз — каза той и като взе дланта ми в своята, се зае да я превързва. — Каква новина?
— Че имам среща за бала на Кървавата луна — опитах се да придам на гласа си обидено звучене, ала нежният допир на пръстите му ме разсейваше. — Нямах представа, че казваш на всички, че излизаме заедно.
Той погледна превръзката, която бе направил, след което се изправи.
— Стори ми се най-подходящият отговор. Не е като да можем да разпратим сватбени покани на всички момичета, с които съм излизал. Пък и като се разчуе, няма да ми се налага да прекарам следващите три седмици, отказвайки покани за бала.
— Значи смяташ, че ще има и други? — изсумтях аз.
Погледна ме със закачлива усмивка и аз с усилие откъснах очи от лицето му.
„Разбира се, че ще има!“
Той отиде до кошчето за боклук, а когато се върна и ме завари да го чакам с ръце на хълбоците, изведнъж стана сериозен.
— Кала, наистина ли очакваше, че ще продължа да излизам с други момичета преди съюза?
Извърнах се, неспособна да срещна погледа му.
— Не съм мислила за това.
— Е, нямам такова намерение.
И той се зае да прибира принадлежностите ни в шкафа, затръшвайки дървената врата с такава сила, че подскочих.
— Съжалявам, че ти създавам такива неудобства — подхвърлих и стиснах юмруци, потръпвайки от болката в наранената си ръка.
Рен рязко извърна глава към мен.
— Какви ги говориш?
Силно покашляне ме накара да откъсна очи от него и да погледна към масата. В другия й край стоеше Шей и наблюдаваше Рен с неприкрита неприязън.
— Извинявай, Рен — процеди той през стиснати зъби. — Ще имаш ли нещо против да поговоря с Кала насаме?
Рен се приближи до него, оглеждайки го от глава до пети. Шей изпъчи рамене и аз видях как Рен полага усилие да не се разсмее.
— Това зависи от Кала — отвърна той.
Шей ме погледна и гневно свитите му устни се разкривиха в гримаса. Аз запристъпях неловко от крак на крак, местейки поглед между двамата.
Внезапно Рен грабна чантата си.
— Няма проблем. Цялата е твоя.
Сърцето ми се сви.
— Не, почакай! — повиках и го сграбчих за ръката.
Рен замръзна на място, а аз се обърнах към Шей.
— Двамата с теб нямаме какво да си кажем — думите ми бяха по-остри от парчетата стъкло, на които се бях порязала.
Видях как Шей сви юмруци, когато сложих ръката на Рен около кръста си.
— Ще обядваме ли заедно? — попитах Рен в същия миг, в който звънецът оповести края на часа.
— Разбира се — отвърна той и излязохме от лабораторията, оставяйки разярения Шей до масата.
Когато се озовахме в коридора, Рен ме погледна изпитателно.
— Какво беше това?
Усетих как ме парва разочарование, когато той свали ръка от кръста ми.
— Нищо — трябваше да положа немалко усилие, за да запазя спокойствие, докато измислях достоверна лъжа. — Като че ли е започнал да се увлича по мен, откакто „крадците“ ни нападнаха онази вечер. Непрекъснато се върти наоколо ми.
— Досажда ли ти?
— Моля ти се, Рен — нарочно си придадох нехайно изражение. — Та той е момчето на Пазителите, не можеш да го сплашиш. А и отлично знаеш, че мога да се справя с него също толкова лесно, колкото и ти. Малко е досаден, само толкова. Освен това — усетих как пулсът ми се ускорява: макар да не бях сигурна какво бе накарало Шей да ме потърси отново, вниманието му ми беше приятно, — бързо ще ме остави на мира, когато се разчуе, че двамата с теб излизаме заедно.
Рен ме придърпа към себе си и сложи ръце на раменете ми.
— Значи си съгласна?
— Ако смяташ, че е добра идея.
— Ако аз смятам, че е добра идея? — той разсеяно разроши косата си. — Изобщо не те разбирам, Лили.