Дакс издаде неодобрителен звук и Рен му хвърли свиреп поглед.
— Не го вземай толкова присърце, Кал — обади се Фей, очите й блестяха сурово. — Не си направила нищо лошо. Мейсън сам си е виновен.
— Как можеш да кажеш подобно нещо! — ахнах изумено.
Фей извърна поглед.
— Мога, защото е вярно и защото имаш по-важни неща, за които да мислиш.
— Тя е права — изръмжа Дакс. — Не можем да се забъркваме в тези глупости. Забрави.
Очите ми започнаха да парят и аз сведох поглед към земята. Забих нокти в дланите си, при което раната ми отново се отвори. При вида на алените капки, Рен оголи зъби срещу Дакс и Фей:
— Махайте се оттук!
Дакс настръхна, ала Рен рязко кимна към изхода. Фей го улови за ръката и двамата се отдалечиха.
— Кала — Рен свали ръка от раменете ми и се опита да ме притегли към себе си.
— Недей! — отскубнах се аз. — Не ми казвай, че с времето ще стане по-лесно.
Челюстта му потръпна, но той не повтори опита си да ме прегърне.
— Никога не става по-лесно — тъмните му очи бяха влажни. — Става само по-лошо.
Обвих ръце около кръста си, без да ме е грижа, че оставям кървави петна по роклята.
— Намери Ансел и го откарай у дома. Моля те. Аз оставам тук.
Чух как си поема дъх и разбрах, че се кани да възрази, затова го изпреварих:
— Ще изчакам Лоуган да си отиде. Трябва да видя Мейсън.
Рен поклати глава.
— Ще остана с теб. Това вече засяга и двама ни. Можеш да помолиш Брин да откара брат ти вкъщи.
— Брин трябва да стои далеч от брат ми! Не чу ли лекцията преди малко?
— Успокой се — понижи глас той. — Все пак, Лоуган не оповести края на всички връзки в глутницата. Каза, че ще се вслуша в съветите ни. Брат ти и Брин просто трябва да внимават. Ние ще им помогнем.
— Не мога да мисля за това точно сега — отвърнах, докато се взирах в ръцете си и гледах как раната се затваря пред очите ми. — Моля те, върви си. Искам да говоря с Мейсън насаме.
— Добре тогава — каза Рен и нахлузи коженото си яке, което беше преметнал през ръката си. — Ще откарам брат ти у вас.
Той вече беше направил няколко дълги крачки по коридора, когато аз най-сетне успях да проговоря.
— Благодаря ти — промълвих.
Отидох в момичешката тоалетна и пуснах гореща вода върху ръката си, за да измия засъхналата кръв от вече зарасналата рана. Дълго останах там, стиснала ръба на умивалника, обвита от облак пара. Когато най-сетне се съвзех от обзелото ме отчаяние, бавно се запътих към общата стая, като се ослушвах за гласове или приближаващи стъпки. Когато наближих двойната врата, се скрих зад редица шкафчета, долепила чело до хладната стомана.
Струваше ми се, че са минали часове, макар да знаех, че са били само няколко минути, преди да чуя вратата да се отваря. Надзърнах иззад шкафчетата и видях Лоуган да се отдалечава с обичайната си плавна походка. Излязох от скривалището си едва когато той сви зад ъгъла. Прекрачих прага на стаята, като си наложих да не бързам.
Валма дим се стелеха из въздуха като пипала, носеше се тежкият мирис на тютюн и карамфил. Мейсън седеше в средата на стаята — приведен напред, той бе подпрял лакът върху коляното си, закрил очите си с ръка. Между пръстите на другата му ръка димеше тънка черна цигара.
Направих няколко предпазливи крачки към него и той вдигна поглед, усмихвайки се уморено, после се отпусна в стола и дръпна от цигарата.
— Здрасти, Кала — поздрави той и като наклони глава назад, пусна няколко колелца дим във въздуха.
Отворих уста, за да кажа нещо, ала гърлото ми беше прекалено свито. Бавно прекосих стаята и когато бях достатъчно близо, за да го докосна, спрях и колебливо протегнах ръка към рамото му, само за да я отдръпна миг по-късно, когато той се изправи и направи крачка назад.
— Да се махаме — каза Мейсън и стъпка цигарата си на пода.
Мина покрай мен и излезе от стаята толкова бързо, че трябваше да изтичам, за да го настигна.
— Мейсън! — гласът най-сетне ми се подчини.
— Да не говорим за това. Не си заслужава — беше спрял пред шкафчето си и въвеждаше комбинацията.
— Кажи ми какво стана.
Той изруга, когато изпусна една цифра, и трябваше да започне отначало.
— Нищо. Засега.
Ключалката изщрака и той отвори вратичката.
Поех си дълбоко дъх, ала облекчението ми почти веднага отстъпи място на гнева.