— Какво искаше от теб?
Нисък, гърлен звук, наполовина смях, наполовина ръмжене, се откъсна от гърдите му.
— Ти как мислиш? Нали е син на Ефрон Бейн.
— Не! — затворих очи и се облегнах на най-близкото шкафче. — Не мога да го приема!
Мейсън рязко затвори вратичката на шкафчето си и се обърна към мен.
— Нито пък аз, Кал. Лоуган отдавна ми е хвърлил око, но не знаех дали ще опита нещо. Сега вече знам.
— Какво ще правиш? — ненавиждах Лоуган и това, че Мейсън бе принуден да му се подчинява.
Мейсън преметна спортната си чанта през рамо, като избягваше да ме поглежда.
— Не знам. Но мисля, че успях да си спечеля малко време.
— Време?
Той прокара ръце през косата си и замислено разтърка слепоочията си.
— Лоуган може и да притежава новата глутница, ала все още е много млад… и се страхува.
Не можех да си представя, който и да било Пазител да се страхува.
— От какво?
— От по-възрастните Пазители, особено от баща си. Казах му, че ако ме притиска, ще накарам Рен да разкаже всичко на Ефрон.
Започнах да си играя с коричката на току-що зарасналата рана на ръката ми, без да обръщам внимание на болката.
— Мислиш ли, че ще помогне?
— Да — отвърна той. — Това е може би единственият случай, в който „традициите“ на Пазителите работят в моя полза.
— Традиции? — смръщих се аз.
Мейсън стовари юмрук върху затвореното шкафче с такава ярост, че металът се огъна.
— Звучи по-добре от „тесногръдие“. Докато Лоуган не се сдобие с повече власт, Ефрон и останалите Пазители ще продължат да го държат под око. Поемането на новата глутница е нещо като изпитание за него — дали е достоен за този пост. Ако му го напомням достатъчно често, смятам, че ще мога да му попреча да… — той не можа да довърши.
— Трябва да му попречиш. Не можеш да…
— Нямам такова намерение! — той най-сетне ме погледна. — Пазителите толерират най-различни вкусове, но само за развлечение. Лоуган никога няма да признае пред баща си или пред някой друг от Пазителите, че е гей.
Прехапах устни и сведох поглед.
— Мейсън, защо не ми каза?
— За мен и Нев ли?
— Нямаш ми доверие.
Той сложи ръка на рамото ми.
— Не е това, Кал. Имам ти доверие.
Вдигнах поглед и останах потресена от мъката, която видях в очите му.
— Имам ти доверие, ала ти си само на крачка от Пазителите — продължи той. — Те никога няма да ме приемат такъв, какъвто съм. Нито те, нито останалите от глутницата, нито родителите ми. Никой. Това би бил краят за мен и Нев. Не просто краят на връзката ни. Краят на всичко.
От спокойствието му се почувствах още по-зле.
— Колко дълго можеш да държиш Лоуган настрани? — попитах на един дъх. — Колко дълго ще бъдеш в безопасност?
Той извади мобилния си телефон и изпрати кратко съобщение.
— Защо мислиш, че някога съм бил в безопасност, Кала?
— Да поговоря ли с Лумин?
— Недей, Кал — тихо каза той и хвана ръката ми. — Ако сториш нещо, ако дори само опиташ да се намесиш, Лоуган ще те използва за назидание на другите. Какво ще спечелим, ако те предадат на някой призрак? Или пък на Ефрон? Нямаш избор. Никой от нас няма. Такъв е животът на Стражите. Раждаме се, за да служим. Нали така?
Не бях в състояние да кажа нищо, затова стиснах пръстите му още по-силно.
За миг гласът му потрепера:
— Вината не е твоя. Ще се справя.
С тези думи той издърпа ръката си от моята и се отдалечи.
13
Бавно се свлякох на пода и седнах с подвити под тялото си крака.
„Какво ми става? Не трябва ли водачеството на новата глутница да ме направи още по-силна?“
Не знам колко дълго бях седяла така, когато долових уханието на напъпили клони и облаци, натежали от дъжд.
— Кала?
Вдигнах поглед и видях Шей да стои на няколко крачки от мен.
— Добре ли си? — попита той, но не посмя да се приближи повече.
Поклатих глава, понеже бях сигурна, че ако се опитам да кажа нещо, от устните ми ще се откъсне само ръмжене. А не бях ядосана на него. Вече не.
Той приклекна, така че очите ни се изравниха.
— Какво правиш тук? — успях да попитам с нормален глас.
— Предпочетох да се разходя в планината, вместо да вляза в час. Обаче трябва да си взема домашните.
— Добре — понечих да стана, обзета от внезапно желание да се махна оттук, ала в бързината се спънах в чантата си и залитнах.