Излях унижението си върху едно папратово стъбло, имало нещастието да се намира най-близо, като го изтръгнах из корен и го запратих надалеч.
— Знам, знам. Съжалявам.
— Скоро ще се стъмни — той протегна ръце към мен. — Ти може и да виждаш в тъмното, но аз нямам вълче зрение.
— Понякога забравям за всичките ти недостатъци — подхвърлих и обвих пръсти около неговите.
— Недостатъци, а?
Помогна ми да стана и аз се усмихнах, учудена с каква лекота непринуденото му държание успяваше да прогони раздразнението ми. Когато се изправих, той ме притегли към себе си.
Усещах очертанията на гърдите му под ръцете си, натиска на бедрата му върху моите. Вдигнах лице към него и устните му докоснаха моите устни. Допирът ме прониза като електричество и нещо в мен сякаш избухна. Потръпнах и леко захапах долната му устна. Той простена и впи пръсти в гърба ми. Устните му разтвориха моите, търсещи, жадни.
Очите ми бяха още затворени, когато той се отдръпна.
— Мислех, че няма да го направиш — прошепнах; когато го погледнах, видях, че се усмихва.
— Не можах да устоя.
— Радвам се — докоснах шията си, за да почувствам ускорения си пулс. — Не знаех, че усещането е такова. Беше невероятно.
— Я чакай — той ме улови за брадичката и повдигна лицето ми към своето. — Не ми казвай, че това беше първата ти целувка, Кала. Не може да бъде!
Отстъпих назад, към сянката на високите борове; исках да скрия пламналото си лице.
Той не ме последва.
— Какво има?
— Това наистина беше първата ми целувка — отръсках пръстта, полепнала по роклята ми. — Нищо повече. Стига сме говорили за това.
Шей плъзна ръка по стъблото на един стрък папрат.
— Просто ми е трудно да повярвам. Но ако наистина това беше първата ти целувка, радвам се, че тя не те разочарова.
— Не — още усещах топлината, която пулсираше във вените ми. — Не ме разочарова.
Той понечи да се доближи, ала аз вдигнах ръка.
— Но не е нещо, което ще повторим.
— Какво? — той повдигна вежди изумено.
— Това беше първата ми целувка, защото за мен не важат същите правила, както за останалите момичета.
— Правила за целуването? — изглеждаше готов да избухне в смях, ала когато ме видя да кимвам, изруга и изрита земята с петата на планинарските си обувки.
— Не ти казвам да вървиш по дяволите — приближих се до него, но не го докоснах. — Но аз не съм като другите момичета, Шей. Нямам право да проявявам егоизъм.
— Нима да ме целунеш, е проява на егоизъм? — той нежно погали бузата ми.
— Огромна — обърнах лице и докоснах дланта му с устни, опиянена от топлината и уханието му.
— Ами ако поискам отново да те целуна? — прошепна той.
— Недей — отблъснах ръката му от лицето си, макар това да бе последното нещо, което исках да направя. — Ако наистина искаш да ми помогнеш, недей.
— Имам нещо, което може да ти се стори интересно — той посегна към раницата си, разкопча я и извади някаква книга. — Нещо, което открих.
— Да не искаш да ми даваш уроци? — погледнах към тъмното небе. — Забрави ли липсата си на вълче зрение?
— Ще ни отнеме само минута — книгата в ръцете му беше дебела и много стара, корицата изглеждаше така, сякаш всеки миг ще се напука. — Искам да ти покажа нещо.
— Някаква книга?
— Причината, поради която бях в планината, въпреки че нямах право — обясни той и я обърна към мен.
В мига, в който видях черното заглавие, което сякаш беше прогорено върху корицата, инстинктивно приех вълчата си форма и отскочих от него, с извит гръб и настръхнала козина. Шей зяпна от изумление и отстъпи назад, като се препъваше. Книгата се изплъзна от пръстите му и остана да лежи на земята.
— Кала, Кала — името ми прозвуча като напев от устата му. — Какво има? Какво направих?
Не откъсвах поглед от него, оголила зъби насреща му.
— Моля те, приеми човешката си форма — гласът му изневеряваше. — Каквото и да е, наистина съжалявам.
Подуших въздуха за нечие чуждо присъствие, за следи, че това е клопка, ала не долових нищо. Бяхме сами. Изпитателният ми поглед се спря върху уплашеното лице на Шей, но не откри и следа от притворство. Възвърнах човешкия си облик, макар и неохотно. Въздишка на облекчение се откъсна от гърдите на Шей и той пристъпи към мен, аз обаче се дръпнах.
— Стой, където си.
Той замръзна на мястото си.