Выбрать главу

— Картата?

Той кимна.

— Вътре има четири карти. Сториха ми се напълно произволни, места от всички краища на света — в гласа му се прокрадна замечтана нотка. — Жалко, че не искаш да погледнеш. Невероятни са. Не можеш да си представиш изумлението ми, когато открих карта на северноамериканския Запад в толкова стара книга. Май започвам да разбирам защо вуйчо ми иска да стоя далеч от нея. Ако в книгата има доказателство, че европейците още през Средновековието са познавали вътрешността на нашия континент, това би било нещо забележително. Подобен текст би струвал милиони.

Претегли книгата в ръката си, сякаш искаше да прецени стойността й. Намръщих се и го изчаках да продължи.

— Разбира се, местностите на картата не са отбелязани със съвременните си имена. Цялата книга е на латински. Ала релефът може да се разпознае. Когато мечката ме нападна, се опитвах да намеря пещерата. От известно време обмислям дали да не се захвана със спелеология.

Усетих как ме полазват ледени тръпки.

— Това означава пещернячество — поясни Шей, изтълкувал погрешно изражението ми.

— Знам какво означава — отвърнах. — Опитвал си се да намериш Халдис?

Той примига изненадано.

— Точно това е името на картата. Халдис.

За миг се поколебах дали да не побегна.

— Щом не си чела книгата и не си виждала картите, откъде знаеш за пещерата? — попита той. — Чел съм всички справочници и всички топографски карти и единственото място, където се споменава тази пещера и дори цялата планина, е в книгата на вуйчо ми.

Погледът му се насочи към книгата. Личеше си колко му се иска да я отвори и отново да разгледа картата, за която говореше.

Не можех да откъсна очи от лицето му, докато вземах решение, чудейки се дали не подписвам собствената си присъда.

— Мое задължение, както и на всички Стражи тук, е да браним пещерата Халдис от нашите врагове. От Търсачите.

Погледът ми падна върху заглавието на книгата, един-единствен израз на латински, прогорен в черно върху корицата.

Bellum omnium contra omnes.

Затворих очи, ала все още виждах черните букви, сякаш бяха прогорени не върху корицата, а от вътрешната страна на клепачите ми. Забранените думи отекнаха в главата ми.

Войната на всички срещу всички.

14

Дълги сенки пълзяха по поляната и придаваха на светлозелената папрат приглушен сивосинкав оттенък.

— Помислил си, че е Хобс, нали? — попитах, докато оглеждах дърветата; боях се някой да не се спотайва в сгъстяващия се мрак. — Затова си я взел.

Шей се размърда.

— Да, реших, че е някой непубликуван труд — звучеше малко разочарован. — Доста се развълнувах. Но трябва да призная, че още не съм я прочел. Залисах се с картите. Пък и латинският ми не е кой знае колко добър. Ще ми отнеме доста време, докато преведа това чудо. — Чух пръстите му да потропват по корицата. — Но не е Хобс, нали?

— Не — усмихнах се в спускащия се мрак. — Определено не е Хобс. Прибери я.

— Откъде знаеш какво е? — в гласа му се промъкна нетърпение.

— Защото ми е забранено да я чета. Под страх от смъртно наказание. И я прибери най-сетне.

Усетих как гърлото ми се свива.

— Как може четеното на една книга да се наказва със смърт? — недоумяваше той, но все пак я мушна в раницата си.

Посегнах към ръката му.

— Не бива да говорим тук. Хайде да се махаме.

— Къде отиваме? — той се спъна в някакъв камък и се блъсна в мен, докато го водех през градината.

— В колата ми.

— Искаш да отидем в колата ти? — пръстите му се свиха върху моите.

— Не за това — отвърнах, ала не го пуснах. — Трябва да сме сигурни, че никой не може да ни чуе.

Когато стигнахме до джипа, му отворих вратата, а аз самата седнах на мястото на шофьора и облегнах глава на волана.

— Какво става, Кала? — чух как Шей разкопчава раницата си. — Каква е тази книга?

— В нея се съдържа знание, което е прекалено могъщо за всички, освен за Пазителите. Това е най-свещеното им писание.

— Пак тези Пазители! Ще ми кажеш ли най-сетне кои са те?

— Ще ти разкажа за войната — вдигнах глава от волана и зареях поглед към потъналия в мрак паркинг. — Както изглежда, ти също си част от нея, макар и да не знам точно как.

— Затова ли всичко тук е толкова странно? — той се приведе напред. — Защото се води някаква свръхестествена война, за която не знам? За която хората не знаят?