— Да — отвърнах. — Ала ти си част от нея само заради онези, с които си свързан.
— Заради теб? — в тона му се промъкна саркастична нотка.
— Не само. И заради вуйчо ти.
— Боск? Какво общо има един бизнес консултант и милионер с твоя свят?
— Не знам точно — отвърнах аз и прокарах пръсти по ръба на седалката. — За първи път го видях в „Едем“ миналия петък. Но разбрах, че заема важно място в моя свят. Той е Пазител, при това много могъщ. Достатъчно, за да дава нареждания на онези, които дават нареждания на мен.
— Какви ги говориш? — тревогата в гласа му ме накара да го погледна; дори в сумрака видях, че е пребледнял.
— Съжалявам, Шей — въздъхнах. — Вуйчо ти не е човек. И не е брат на майка ти. Не знам защо си с него. Никой от Стражите не е чувал за човек, който да живее сред Пазителите… поне докато ти не се появи.
— Грешиш! Познавам Боск от съвсем малък. Може и да не съм го виждал много често, докато растях, но той със сигурност е човек.
— Не греша. Пазителите изглеждат като хора, но не са.
Една вена на врата му се изду.
— Щом не са хора, какво са тогава?
— Те са Древните. Създания, които въплъщават земното и божественото и са надарени с магия.
— Нима магьосниците не са хора? — Шей ме погледна изненадано. — Имам предвид, уиканите не са ли магьосници?
— Хората са на този свят сравнително отскоро. Има и такива, които още спазват езическите обичаи и наричат себе си вещици и магьосници, но това не е същото — докато говорех, не откъсвах поглед от него. — Древните властват от много по-отдавна. Хората са слаби, смъртни. Древните не са. Те са били тук много преди хората да започнат да отброяват времето и да пишат история. Те се движат между световете, нашия и този на духовете. Пазителите са наместници на земята и притежават силата да я защитават. Те управляват света и се грижат той да не се самоунищожи, макар да оставят хората да си мислят, че властта е у тях. Целите на магьосниците не приличат на хорските амбиции.
Шей опря ръце върху жабката.
— Добре, да приемем, че това, което казваш, е вярно. Наричаш ги Древните или магьосници, но каза, че вуйчо ми бил Пазител. Каква е разликата?
— Пазителите не са единствените магьосници. Войната избухва, защото преди безброй години между Древните се появява разкол и те се разделят на две. На Пазители и Търсачи.
— И Търсачите са ваши врагове?
Той отвори жабката и започна да разглежда дисковете ми, сякаш искаше да открие нещо нормално, което да противопостави на този странен разговор.
— Да.
— Защо?
— Когато хората се появили на света, Древните били помолени да ги защитават.
Шей изпусна албума на „Sea Wolf“, който бе извадил.
— Помолени от кого? От Бог? Има ли Бог?
— Не знам — признах, като се намръщих. — Теологията не играе особена роля в обучението на Стражите. Може би от Бог… може би от богове или богини. Знам само, че каквато и сила да е довела хората на белия свят, тя е поставила Древните за техни закрилници, да ги напътстват и да им помагат да просъществуват на земята като част от Съзиданието.
— Значи Древните са нещо като ангели? — скептично попита Шей.
— Не, не бих казала. Тук не става дума за небесни легиони. Древните могат да се движат между материалните и духовните измерения, ала произходът им е загадка… поне за повечето от нас. Каквито и религиозни учения да са измисляли хората през годините, никоя от тях не може да обясни Древните и мястото им в света.
— Просто не го вярвам, Кала — каза Шей и вдигна падналия диск. — Звучи ми като някаква заплетена религиозна фантасмагория. Димна завеса.
— Казвам ти онова, на което са ме учили — отвърнах, като си играех разсеяно с предпазния колан. — Пък и тези неща винаги са доста неясни, не е ли така?
— Щом казваш — измърмори той. — Е, и какъв е проблемът? Какво се е объркало?
— Някои от Древните отказали да се подчинят. Имали свои виждания за това как да използват силата си и никак не ги привличала идеята да се превърнат в бавачки на хората.
Шей свъси чело.
— Ето на — това звучи съвсем като извадено от Библията. Низвергнати ангели, прекомерна гордост, завист и отмъщение срещу Бог — всичко това ми е известно. Някои от училищата, в които Боск ме изпращаше, бяха католически.
— Вече каза, че харесваш Ева, значи не си бил особено добър католик.