— Не става въпрос само за мен — каза той. — По всичко личи, че не знаеш достатъчно за тези твои господари. Магьосниците, които управляват света.
Сега бе мой ред да зарея невиждащ поглед през прозореца.
— Затова исках да ти покажа книгата — продължи той. — Чудя се защо ли са използвали Хобс за заглавие.
Студен смях се откъсна от гърдите ми и аз го погледнах.
— Не са. Хобс е задигнал заглавието от тях.
— Какво? — съвсем ясно усетих, че не ми вярва.
Свих рамене.
— Историята, така, както са ми я разказвали, е, че преди векове Пазителите понякога държали философи в обкръжението си за забавление. Един вид, заобикаляли се с най-надарените от света на хората. Хобс се радвал на особено благоволение.
Шей се приведе към мен, видимо заинтригуван.
— Да?
— Пазителите толкова го харесвали, че му разказали за своя свят. Предложили му да го издигнат.
— Да го издигнат?
— Да го направят един от тях. Както ние можем да превръщаме хората в Стражи.
Шей разсеяно запрелиства страниците на книгата.
— Невероятно!
— Ала разкритията им го ужасили. Той прекалено държал на идеята за независимостта на хората. Отхвърлил предложението им и започнал да пише против тях.
— Да не искаш да кажеш, че Хобс пише „Левиатан“ в пристъп на умопомрачение, когато разбира, че магьосници съществуват?
— Не, не умопомрачение. По-скоро за отмъщение, или в опит да отрече очевидното. Хобс пише против магията, защото не е в състояние да приеме истината за войната между магьосниците. Както и за това колко голяма е властта на Древните на земята.
Шей потръпна.
— А те как го наказват?
— Никак. За тях Хобс бил като домашен любимец, направил пакост. Така гледат на всички хора. Е, все пак направили нещо. Той успял да им влезе под кожата и те превърнали името му в мръсна дума сред нашите племена. Книгите му били забранени, както сам се убеди. Пазителите определено могат да бъдат злопаметни.
— Значи идеята за войната на всички против всички не е просто социална теория?
Опитах да се усмихна съчувствено. Неговият свят току-що бе рухнал пред очите му. Разбирах как се чувства. Моят свят също бе изгубил смисъла си.
— Хобс открадва израза и го използва в изобличителните си съчинения за естествения ред в човешкото общество, за да предизвика Пазителите. Доколкото мога да разбера, книгата ти е история на света. На нашия свят, не на твоя. Войната на всички против всички е историята на Древните, историята на Войната на магьосниците.
— Ако е просто история, защо нямаш право да я четеш? — от устата му излезе облаче пара и увисна в хладния въздух.
Запалих двигателя и извадих запалката.
— Никога не съм питала.
— Не искаш ли да знаеш?
Продължих да се взирам напред, към матовото сияние на таблото. Когато най-сетне погледнах към него, той потупа книгата върху коленете си.
— Хайде да я прочетем заедно.
— Забранено е.
Той обаче не отстъпваше.
— Така е още по-интересно — подразни ме той. — Освен това, аз изведнъж се оказах част от твоя свят, без никой от нас да знае защо.
Сложих ръка на гърдите му и го притиснах към вратата.
— Слушай, Шей. Законите в моя свят са абсолютни, а наказанията — жестоки. Мислех, че съм ти го обяснила достатъчно ясно. Забранено означава забранено. Ако някой Пазител открие, че съм чела книгата, ще ме убият.
— Както биха те убили, ако разберат, че си ме спасила от мечката?
— Точно така. Това е също толкова сериозно.
— Тези твои Пазители изглеждат просто чудесни — той тикна книгата в лицето ми и аз се отдръпнах колкото се може по-надалеч.
— Недей!
Неволно свих ръце в юмруци. Ненавиждах се, задето изпитвах такъв страх. Искаше ми се да науча повече за моите господари, ала се ужасявах до смърт от цената, която можеше да ми се наложи да заплатя.
Шей сложи ръка върху юмрука, който бях отпуснала върху крака си, и внимателно разхлаби хватката на пръстите ми. Потръпнах, когато усетих допира на китката му върху голата кожа на бедрото ми.
— Кала, в книгата има карта на пещерата. Има информация, която може да ни е полезна.
— Никой не бива да узнае, че я четем — не можех да откъсна очи от пръстите, които галеха дланта ми, но той изведнъж спря.