— Някой от училище ходи ли в обществената библиотека?
— Не — отвърнах. — Всички използват училищната библиотека.
— А на мен библиотеката на Вейл ми харесва; много по-хубава е от тази в „Маунтин Скул“, където има твърде много празноглави момичета, дошли не за да четат, а за да научат последните клюки.
— Недей да подценяваш клюките — ощипах го на шега. — Те движат света.
— Колко си права! — засмя се Шей. — Можем да разберем какво пише в книгата. Ще ни отнеме време, но заедно ще успеем да я преведем.
Вплетох пръсти в неговите:
— Не мога да я прочета. Твърде много ме е страх. А и хич не ме бива по латински.
— Значи искаш аз да свърша цялата работа и да ти кажа какво пише в книгата? Добър опит!
— Мога да ти помогна и по друг начин. Докато ти превеждаш, аз мога да проучвам други източници, които да ти помогнат да разбереш историята. Освен това мога да отговарям на въпросите ти за нашия свят, да ти обяснявам неща, които сам не би могъл да разбереш.
Той кимна и прибра книгата в раницата си.
— Това наистина би ми било от помощ. Но как ще го запазим в тайна? Мислех, че не ти е позволено да общуваш с хора?
Облегнах се на седалката.
— Едно от нарежданията, които получих днес, е да прекарвам повече време с теб. Точните думи бяха, че трябва да мисля за себе си като твой телохранител.
Погледът му грейна.
— Това не звучи никак зле!
Ръката му се плъзна по бедрото ми, но аз я спрях.
— Все още има правила, които трябва да спазвам.
— Това са твои правила, не мои — подразни ме той, преди да бутна ръката му върху седалката. — Библиотеката работи до осем часа от понеделник до четвъртък. Колкото и да ми се иска да бягам от училище всеки ден, най-вероятно ще се занимавам с това след края на часовете. Ще можеш ли да идваш?
— Да. Патрулирам единствено в неделя — отвърнах, дъвчейки долната си устна. Току-що се бях съгласила да извърша предателство.
— Добре тогава. Това е планът — по лицето на Шей плъзна лукава усмивка. — Ще бъде забавно.
— Струва ти се забавно да излагаме живота си на риск?
— Защо не? — отвърна той и отвори вратата на джипа. — Ще се заловя за работа още тази вечер и може би утре вече ще имам въпроси към теб.
— Благодаря, Шей.
— За мен беше удоволствие, вълчице!
Той изскочи от джипа, преди да успея да го ударя.
15
Намръщих се, когато видях лъскавия черен джип „Чероки“, паркиран пред нас. Защо ли колата на Рен все още бе тук? Когато се приближих до входната врата, до ушите ми достигнаха нежните звуци на пиано, които изпълваха всекидневната. Рен се бе разположил зад кухненската маса, но стана, когато ме видя да влизам.
— Какво правиш тук? — въпросът ми прозвуча по-рязко, отколкото исках; Рен никога досега не бе идвал у нас.
— Поговорих си с брат ти — отвърна той и хвърли поглед към стълбите. — А след това почаках да се прибереш. Родителите ти казаха, че нямат нищо против.
— Защо? — подпрях се на един стол. — Имам предвид, защо ме чакаш?
— Исках да говоря с теб.
— За какво?
Той отново погледна към стълбите.
— Може ли да се качим в твоята стая?
Изведнъж ми се зави свят и прехапах устни.
— Предполагам. Може да е малко разхвърляно — в съзнанието ми изникна образът на купчините дрехи, които щеше да ни се наложи да заобикаляме. — Нека първо да попитам мама и татко, става ли?
— Разбира се.
Разкърших рамене, докато излизах от стаята, в опит да отпусна мускулите си, които изведнъж се бяха напрегнали. Когато се озовах в коридора, до слуха ми достигнаха тревожни гласове, които ме накараха да се закова на място.
— Момчето е почти мъж и има телосложение на истински воин — тъкмо казваше баща ми. — Няма за какво да се притесняваме. А и Кала винаги е била добър боец; тя няма да се даде току-така.
— Може би — отвърна майка ми. — Но защо е тази промяна? Никой от тях няма да го очаква. Изпитанието е твърде сурово. Те са прекалено млади.
— Само няколко години по-млади, отколкото бяхме ние с теб, Наоми. Целият смисъл на изпитанието е да провери способността им да се бият като двойка — думите на баща ми бяха съпроводени от звън на стъкло, явно си бе налял питие. — Ще бъде лов като всеки друг.
— Не, няма! — гласът на майка ми потрепери. — Тя никога не е убивала…
При думата „убивала“ чантата се изплъзна от ръцете ми и шумно тупна на пода. Гласовете от другата страна на вратата заглъхнаха.