— Смешно ли ти се струва?
— Не — отвърнах и прокарах пръсти през косата му. — Просто за мен е нещо непознато. Цял живот съм знаела коя съм и какво ми предстои.
Шей се изправи в стола и аз го пуснах, макар да останах приклекнала до него.
— Би ли искала да си нещо друго?
— Не. Ние сме това, което сме. Нямам никакво желание да бъда нещо друго. Но точно в този миг се безпокоя какво означава това за онези, на които държа.
Шей ме погледна и като повдигна бавно ръка, докосна бузата ми. Когато се взрях в очите му, изпитах усещането, че съм попаднала в тайна градина.
Побързах да се върна на мястото си; сърцето ми биеше учестено, с мъка си поемах дъх.
Разсеяно започнах да драскам нещо върху лист хартия, ала все още усещах погледа му върху себе си.
— Исках да разбера какво пише в книгата, защото ми се щеше да науча повече за Пазителите и Стражите.
Вдигнах поглед и видях, че Шей ме наблюдава с любопитство, и с облекчение установих, че не изглежда засегнат от рязкото ми отдръпване.
— Но вече е очевидно, че всичко, което се случва, има нещо общо с теб, Шей. Трябва да разберем повече за това кой си всъщност.
Той кимна и аз махнах към подвързаната в кожа книга.
— Засега знаем, че този кръст е изрисуван на тила ти, но нямаме представа какво означава.
Шей сведе очи към илюстрацията.
— Тези триъгълници също ли са нарисувани на врата ми?
— Не — отвърнах и донякъде неохотно придърпах стола си по-близо до неговия, за да погледна в книгата.
— Но смяташ, че са важни, нали? — Шей посочи към хартията пред мен и аз с изумление забелязах, че бях надраскала поне десетина триъгълника върху бялата хартия.
— Не мога да се отърва от усещането, че съм ги виждала и преди, но не мога да се сетя къде — казах замислено и задъвках долната си устна.
— Точно така! — възкликнах миг по-късно и трескаво зарових в раницата си.
— Да нямаш проблеми по химия? — попита Шей, когато ме видя да изваждам учебника по органична химия и да го разлиствам нетърпеливо.
Поклатих глава и продължих да обръщам страниците, докато не стигнах до въвеждащите бележки към опита от понеделник.
— Ето. Знаех си, че съм ги виждала някъде. В историческия увод към алхимическия експеримент. Това са алхимически символи.
Шей се изправи и надникна през рамото ми, за да види онова, което му сочех.
— Добре, че си го прочела. Аз преминах направо към опита.
Усмихнах се и продължих да чета:
— Четирите триъгълници символизират четирите елемента — земя, въздух, огън и вода. — Преместих поглед от учебника към книгата на Пазителите и добавих: — Но нямам никаква представа какво общо имат с кръста.
— Май току-що откри първия въпрос, който трябва да проучиш, Кал — потупа ме по рамото Шей.
— Добре. Има ли нещо друго, което да използвам, освен поговорката? Как точно звучеше тя?
— Кръстът е котвата на живота — изрецитира той престорено тържествено. — Това е последното изречение. И после идва рисунката.
Записах си изречението на листа с надрасканите триъгълници.
— А какво има преди това?
— Още безсмислици — в гласа на Шей се прокрадна раздразнение. — В самия край на книгата има две изречения, които са отделени от другите. Последното е поговорката, а другото гласи:_„Нека Потомъкът понесе кръста.“_
— Нека Потомъкът понесе кръста. Кръстът е опората на живота — промърморих замислено.
Изведнъж сякаш ме обля леденостуден душ. Погледнах към Шей и в очите му прочетох същото ужасно подозрение.
— Потомък? — прошепнах и видях как той преглътна с мъка. — Чий потомък?
„Права бях, той е някой.“
— Може да бъде на всекиго. Понякога се използва със значението на „наследник“.
— Шей… — предпазливо посегнах към рамото му; боях се да го докосна, ала исках да погледна татуировката още веднъж.
— Не — отсече той и се дръпна към рафтовете с книги, които ни заобикаляха.
Аз скочих на крака.
— Трябва да си ти. Ти носиш кръста. На врата си. Ти си Потомъкът.
— Не, не, не! — той отстъпи назад, когато опитах да го доближа. — Всичко това е… някакъв номер. Или долна шега. — Лицето му беше изопнато, очите му ме гледаха обвиняващо. — Имам татуировка, която не мога да видя. Вуйчо ми не е човек, а магьосник. И неизвестно как, аз съм някакъв много специален потомък, който се споменава в книга, написана векове преди да съм се родил? Не, не мисля така.