Когато осъзнах, че се кани да побегне, сторих единственото, което можеше да го спре.
— Шей! — гласът ми, остър като бръснач, го накара да се закове на място.
В същия миг скочих, приемайки още във въздуха вълчата си форма. Повалих го по гръб и го притиснах към пода. Едва тогава отново си възвърнах човешкия облик.
— Сигурно ти се иска да са лъжи, но пред себе си имаш момиче, което може да се превръща във вълк, когато пожелае. Забрави ли?
Докоснах бузата му с пръсти. Струваше ми се, че тялото ми се разтапя върху неговото. Затворих очи, вдъхвайки уханието му, попивайки топлината на тялото му.
Шей положи ръка върху извивката на тила ми и ме притегли към себе си. Преди да успея да реагирам, устните му намериха моите.
Отначало целувката му беше бавна, предпазлива и нежна.
Сладостта на допира му ме омайваше и аз разтворих устни, оставяйки се на желанието да ме повлече в глъбините си.
Постепенно целувката му стана по-настоятелна; ръката му се спусна по гърба ми, проследи плитката ми и се плъзна под блузата, за да погали голата ми кожа. Струваше ми се, че пия слънчева светлина. Свалих ръка от гърдите му и го помилвах по лицето. Притиснах се в него, копнеейки да позная още от тайните, които той с такава лекота отключваше в тялото ми. Още от усещането за абсолютна, непозната дотогава свобода, което той ми даваше.
Ръцете му обвиха бедрата ми и с едно-единствено движение се озовах под него, притисната към пода. Пръстите му се плъзнаха под полата ми, усещах нарастващото му желание, което се сливаше с моето и изпълваше стаята като електричество преди буря. Стори ми се, че се издигам над земята, обвила крака около тялото му. Пръстите му се движеха бавно, следваха извивките на тялото ми и се спираха там, където допирът им спираше дъха ми, привързваше ме към него и едновременно с това ме изпълваше с усещане за свобода, каквато дотогава не познавах. От гърлото ми се откъсна стон на удоволствие и рязко ме върна в реалността.
Стаята сякаш се завъртя, когато се изтръгнах от прегръдката му и със залитане се отдръпнах към масата. Сърцето ми биеше до пръсване, сякаш щеше да изскочи от гърдите ми, настойчиво и болезнено.
„Не мога да го направя. Не мога!“
Ала исках. Повече от всичко друго.
Той се изправи, широко усмихнат. В очите му отново грееше топла светлина.
— Какво не е наред?
Тръшнах се сърдито на стола, без да кажа нищо. Ненавиждах се, че ме боли толкова, задето се бях откъснала от прегръдката му.
— О, да — усмивката му изведнъж стана язвителна. — Правилата за целуването и наближаващата ти сватба. Кога щеше да се състои тя?
— В деня на Сауин — сърцето ми се сви при мисълта колко малко оставаше дотогава.
— Са… какво? — той се опита да повтори непознатото име. — Трябва ли да знам какво означава това?
Направих лист хартия на топка и го запратих по него.
— Не го очаквах от човек, чието име повечето хора биха прочели като „Сиймъс“.
Той вдигна смачканата хартия и я метна в най-близкото кошче.
— Това, че името ми е ирландско, не ме прави специалист по всички древни езици.
— Доста те бива с латинския — не му останах длъжна аз.
— Поради което не съм имал време да изуча всички останали.
— Е, да — съгласих се. — Сауин. Са-у-ин.
— Окей, Сауин — този път успя да го произнесе. — Твоят сватбен ден. И кога се пада?
— Трийсет и първи октомври.
— Хелоуин? — намръщи се той. — Колко романтично!
— Хелоуин няма никакво значение. Важен е единствено Сауин — обясних и го изгледах предупредително, ала той не ми обърна внимание.
— И е толкова важен, защото…?
— През тази нощ Пазителите възстановяват силите. Тогава завесата между световете е най-тънка.
Шей изведнъж отпусна ръка.
— Кои светове?
— Този и отвъдният.
— Звучи страшно — грабна една химикалка и си записа нещо.
Забелязах, че пръстите му треперят, ала не знаех дали е от страх, или от неудовлетворено желание.
— Сигурно наистина е — съгласих се аз. — За щастие, единственото задължение на Стражите е да охраняват периметъра. Никога не съм виждала какво точно се случва.
Изведнъж усетих, че ми прилошава.
— Хей! — Шей се взря изпитателно в мен. — Какво ти стана? Пребледняла си като платно!
Стиснах ръба на масата с две ръце, с надеждата, че ще престане да ми се вие свят.