— Май никак не те е грижа за училище — подхвърлих, подразнена, задето той се бе излежавал в леглото, докато аз умирах от страх за него.
Шей снижи глас и се приведе към мен:
— Е, нали според теб вуйчо ми бил някакъв изключително могъщ заклинател, а според Лоуган — настоятел на училището. Какво ще ми направят, да не би да ме изключат?
— Може и да е така, но ще ти бъда задължена, ако занапред не мислиш само за себе си. Откъде да знам, че Пазителите не са те дали на някой призрак за закуска!
Той се намръщи.
— Призрак?
Ледена тръпка пробяга по гърба ми.
— Няма значение. Просто ми се обади следващия път.
— Да не би да искаш да ми дадеш номера си? — ухили се той и аз не можах да потисна усмивката си.
— Май така излиза.
Извади телефона си и въведе номера, който му продиктувах.
— Искаш ли моя? — повдигна вежди той, а по лицето му се изписа обнадеждено изражение.
— Защо не — аз също извадих телефона си и записах номера му.
— Гаджето ти не изглежда никак доволно — подхвърли Шей, все още широко усмихнат.
Погледнах към дъното на стаята, откъдето Рен ни наблюдаваше, небрежно облегнат на масата. В ръката си държеше ножици — никога дотогава не бях виждала някой инструмент от класната стая да изглежда толкова заплашително.
— Приятен час — измърморих и се насочих към обичайното си място. Идеше ми да се сритам, задето се бях държала толкова приятелски с Шей там, където всички можеха да ни видят.
Докато стигна до масата, Рен вече се бе заловил да подрежда пособията, които щяха да ни трябват за днешния експеримент.
— Здрасти, Рен — едва чух собствения си глас, толкова силно биеше сърцето ми.
Когато го погледнех, единственото, което виждах, беше леглото ми; единственото, което чувствах, бе горещото му тяло, притиснато до моето; единственото, което чувах — учестеният си дъх, когато ръката му се плъзна под роклята ми.
Опитах се да прогоня тези образи, ала на тяхно място се появи лицето на Шей. Не можех да се отърва от усещането, че бях извършила непростимо предателство спрямо Рен. При тази мисъл ме обзе гняв — внезапно си представих всички момичета, които на драго сърце бяха приемали целувките на Рен, а и много повече от това. В мен сякаш се водеше борба между тези два импулса, в резултат на което не можех дори да погледна към Рен.
Ала той също не изгаряше от желание да ме погледне.
— Кала.
Поздравът му беше хладен и за първи път ми стана неприятно, че не използва прякора, който така ненавиждах.
„Това ли имаше предвид, като каза, че няма да ме притиска? Или е сърдит, задето говорих с Шей? О, Господи, всичко обърквам!“
Потиснах въздишката, която се надигна в гърдите ми, и отворих чантата си, за да извадя учебника по химия.
— Виждам, че си взела нарежданията на Лоуган много присърце — изръмжа Рен, много по-близо до мен, отколкото очаквах.
Обърнах се и едва не подскочих, когато го видях на сантиметри от себе си.
— Заповедите са си заповеди — свих рамене аз.
— Е, сигурно е много доволен.
При тези думи Рен се облегна на масата, толкова близо до мен, че само една крачка и тялото ми щеше да се притисне в неговото.
Опитах да мисля само за разговора.
— Лоуган? Да, предполагам, че ще е доволен.
— Имах предвид него — Рен хвърли унищожителен поглед към другия край на стаята.
Внезапно в съзнанието ми изникна образът на отворени гробове и прелестни свещени девици, които пищяха отчаяно, докато ги засипваха с пръст.
„Трябва да оправя тази бъркотия“
Сложих ръка върху неговата и той ме погледна; чертите му омекнаха, а в очите му се появи любопитство.
— За онази вечер…
„Аз съм алфа. Той е отреденият ми партньор. Защо тогава ми е толкова трудно?“
Той се изпъна и отстъпи назад. Стомахът ми се сви на топка, докато гледах как Рен се отдръпва от мен.
— Госпожица Форис каза, че експериментът ще отнеме целия час. Най-добре да започваме.
— Рен — започнах, ала мрачният му поглед ме спря.
— Забрави!
Пристъпих към него и го улових за лакътя, принуждавайки го да ме погледне.
— Чуй ме, Рен. Всичко е толкова объркано напоследък. На никого от нас не му е лесно.
Той опита да се отскубне, ала аз изръмжах и го задържах. Тънка усмивка пробяга по стиснатите му устни.