— Според мен беше страхотно — ухили се Шей. — Защо не го изрецитираш още веднъж, за да свържа имената с лицата ви? А вие може да вдигате ръка, когато си чуете името.
Нев погледна към Рен и когато го видя да кимва в знак на съгласие, изрецитира стихотворението още веднъж, не чак толкова неохотно, колкото първия път. Всички вдигнаха ръка, когато чуха името си, с изключение на Сабин, която изсумтя. Фей и Дакс пък направиха неприличен жест по посока на Шей, когато Нев стигна до тях.
— Благодаря — каза Шей и приближи стола си до този на Брин, разбрал къде седят онези, които биха могли да му станат съюзници.
Брин му се усмихна, а Ансел бутна шепа царевичен чипс пред него. Шей отвърна на усмивката на Брин и си взе от чипса.
— Кала ми е разказвала за вас — каза той, хрупайки.
— Така ли? — Брин ми хвърли разтревожен поглед, но си отдъхна, когато ме видя да поклащам глава едва забележимо.
— Защото сме страхотни — заяви Ансел и вдигна тържествуващо палци.
— Прекрасно, Ан — измърморих аз. — Няма що!
Той се изчерви и Брин го целуна по бузата.
— Не й обръщай внимание. Наистина сме страхотни. Е, каква е твоята история, Шей?
— А, нищо особено — отвърна той и ми смигна скришно.
Изгледах го кръвнишки.
„Ако ми намигнеш още веднъж, ще бъда принудена да ти отскубна миглите.“
— Това ми е последната година в училище — каза той. — Живея с вуйчо си в имението „Роуан“.
Всички около масата ахнаха. В съзнанието ми изплува образът на пусти коридори, покрити с паяжини. Замалко не паднах на земята, ала Рен ме улови и ме намести на скута си, като се подсмихваше. Прехапах устни и погледнах към Шей. Не се бях замисляла къде всъщност живее и сега не можех да повярвам на ушите си.
„Трябва да е някакво недоразумение. «Роуан» не е къща.“
— Имението „Роуан“? — повтори Ансел. — Ама то не е ли музей или нещо такова? Наистина ли живееш там?
— Да, собственост е на вуйчо ми. Само че той рядко остава в него, защото му се налага да пътува твърде често. Общо взето, цялата къща е на мое разположение. Мисля, че когато в нея не живее никой, е отворена за посещения. Може да ми дойдете на гости, ако искате да я видите.
При тези думи Шей се ухили широко, а Ансел пребледня.
— Много мило, Шей — казах аз. — Но ми се струва, че вуйчо ти би предпочел да държи една такава необуздана банда като нас далеч от скъпоценните си антики.
Никога не бих оставила брат си да прекрачи прага на онази къща. Не го пожелавах никому.
— Както кажете — отвърна Шей и насочи вниманието си към обяда, който се състоеше от четири овесени блокчета и един „Спрайт“.
— Е, какво е да живееш в „Роуан“? — попита Брин, облегнала глава на рамото на Ансел; неволно се усмихнах, когато видях как очите му заблестяха от нейната близост.
Шей отвори кутийката „Спрайт“.
— Не мога да се оплача, че ми е тясно. Имението е огромно, направо разточително. Но и зловещо, ако трябва да съм честен. Боск, вуйчо ми, го няма през повечето време, така че обикновено съм сам. Два пъти седмично идват хора, за да почистят. Има стотици стаи.
Размърдах се неспокойно — никак не ми харесваше мисълта, че Шей е съвсем сам в огромното имение.
Той понижи глас, сякаш разказваше история за привидения:
— В „Роуан“ ти се струва, че сенките те следват.
— Сенките? — повтори Ансел.
Поклатих предупредително глава, ала знаех, че и двамата се боим от едно и също.
„Призраци.“
От самата мисъл ме побиха тръпки.
— Добре ли си? — попита Рен и когато се обърнах да го погледна, усетих, че дъхът ми спира.
Лицето му беше на сантиметри от моето; толкова близо, че можех да видя сребристите пръски в очите му — омайваща галактика в тъмните глъбини на ирисите му, която ме поглъщаше.
— Кала, ти трепериш! Добре ли си? — разтревоженият му глас ме извади от унеса.
— Току-що си спомних, че не съм прочела материалите за часа по философия — излъгах и станах от скута му. — Трябва да вървя.
Без да се обръщам назад, се отправих към шкафчето си и влязох в най-близката момичешка тоалетна. Не бях сигурна защо сърцето ми препуска така, нито защо не мога да си поема дъх. Знаех само, че не съм в състояние да понеса дори още един миг, опитвайки се да балансирам като въжеиграч между Рен и Шей.
Проверих кабинките и когато се уверих, че са празни, отидох до една от чешмите и наплисках лицето си със студена вода.