— Стига вече, Шей. Престани.
Той се облегна назад.
— Наистина ли нямаш нищо против да се държат с теб по този начин?
— Как?
— Като че си негова собственост — вените на врата му пулсираха.
— Така значи — изправих се и се залових да подреждам съборените книги върху масата. — Ти просто не разбираш нашите отношения. И двамата сме алфи и непрекъснато се предизвикваме един друг.
— Разбира се — процеди той и аз побързах да сложа ръка върху книгата, която беше най-близко до него, за да му попреча да запрати и нея на пода. — И как точно го предизвикваш ти?
— Това въобще не е твоя работа — дръпнах книгата по-надалеч от него. — Освен това, нищо нямаше да се случи, ако ти не го беше провокирал, като настоя да седнеш на нашата маса. Рен просто реагира на онова, което в неговите очи беше навлизане в личната му територия. Какво изобщо си мислеше?
— Ето, и ти го признаваш! Току-що нарече себе си „личната му територия“.
— Това беше просто израз, Шей. И нямаш никакво основание да се държиш, сякаш ти си потърпевшият в случая. Съвсем не си толкова невинен. Опитваше се да предизвикаш Рен и много добре го знаеш.
Той се намръщи и насочи цялото си внимание към компютъра.
— Виж — опитах отново и зарових пръсти в косата си. — Вече ти обясних как стоят нещата. Не можеш да ги промениш.
— Ето къде грешиш — рязко отвърна той. — По две причини. Първо: не знам как точно стоят нещата, знам само как трябва да бъдат според теб, заради нарежданията на твоите Пазители. Нямам никаква представа какво наистина мислиш за този уреден брак, защото не искаш да ми кажеш.
Този път на мен ми идеше да съборя книгите от масата.
— Второ: според мен нещата могат да се променят.
Решимостта в погледа му ме ужаси.
— Грешиш и трябва да престанеш да настояваш. Целувките, това в столовата. Дори не можеш да си представиш колко е опасно онова, което правиш. Рен вече ревнува…
— Ти ме помоли за първата целувка и очевидно нямаше нищо против втората — той се залюля със стола. — Радвам се, че ревнува. Има защо.
Сграбчих една книга и седнах.
— Изобщо не разбираш! Той е алфа, а ти се държиш като натрапник… като вълк единак. Ако Рен реши, че се бъркаш в глутницата му, естествената му реакция ще бъде да те убие.
Дръзка усмивка изкриви устните на Шей.
— Нека само се опита!
Забих пръсти в рамото му.
— Да не си полудял! Рен е Страж; никога няма да го надвиеш.
— Полудял? — прошепна той. — Да, понякога си мисля, че съм полудял.
Той вдигна ръка и предпазливо докосна лицето ми. Пръстите му погалиха бузата ми и нежно пробягаха по устните ми.
— Никога не съм изпитвал подобно нещо към някой друг.
„Аз също.“
Устните ми се разтвориха под допира му.
„Дори не знаех, че е възможно да изпитвам подобно нещо.“
Когато Рен ме докосваше, имах чувството, че ме връхлита торнадо и ме повлича в необуздан вихър от усещания, над които нямах никакъв контрол. Нежните милувки на Шей бяха различни и много по-неустоими. Допирът на пръстите му разгаряше у мен бавен огън, чиято топлина сгряваше бузите ми и плъзваше по шията, докато всеки сантиметър от кожата не лумнеше в пламъци толкова изпепеляващи, че сякаш никога нямаше да бъдат потушени. Знаех, че ако остана така дори само още един миг, ще го оставя да ме целуне. Или пък аз щях да го целуна. Затова побързах да се върна на мястото си и седнах, свила колене пред себе си, надявайки се той да не забележи, че цялата треперя.
— Помолих те да не го правиш. Не искам да ме погребат жива. А и се съмнявам, че мечтаеш да те бичуват публично.
Той отвори уста, за да възрази, ала се отказа и сви рамене.
— Добре. Но ако все пак си в състояние да понесеш присъствието ми, бих искал да продължа да обядвам на вашата маса. Всъщност си прекарах много добре, след като вие с Рен си тръгнахте. Твоите приятели, по-точно — твоята глутница — ми харесва. Ансел и Брин са страхотни. А Мейсън, Мейсън е фантастичен, никога не съм срещал някого като него.
Кимнах, без да знам какво да кажа.
— Невил не говори много, но когато каже нещо, то винаги е интересно. Здравенякът, Дакс, и двете злобни момичета, Сабин и Фей, са малко страшнички, но въпреки това са интересни.
— Дакс е вторият след Рен, така, както Брин е моята бета — обясних аз. — Дакс, Сабин и Фей просто реагират по същия начин, както и Рен. Ти не се боиш да предизвикаш техния алфа и това ги кара да заемат отбранителна позиция. Да не говорим, че за човек подобно държание е нечувано. Общо взето, глутницата те смята за луд. Не се учудвай, ако се окаже, че вече са започнали да се обзалагат колко време ще мине, преди Рен да ти изтръгне гръкляна.