— Не мисля, че можеш да го отминеш просто ей така, Мейсън — тихо се обади Шей. — Въпросът е сериозен. Дакс наистина прекали.
— Какво направи Дакс? — обърнах се към Брин.
Тя хвърли поглед към Мейсън и Ансел, но отговори:
— Ами на него… не му хареса нещо, което Мейсън каза за… за Невил.
— Ясно — процеди Рен през стиснати зъби и се отправи към вратата.
Последвах го, но не бяхме прекосили и половината помещение, когато той рязко се обърна.
— Аз ще се погрижа, Кала.
— Аз също трябва да присъствам. Това засяга и двама ни.
Той поклати глава.
— Мога да се оправя и сам. Дакс вече знае, че е загазил. По-добре остани тук и се опитай да убедиш другите, че всичко е наред.
— Добре.
Ето че вече се случваше — Рен беше поел командването.
Проследих го с поглед, докато излезе от бара.
„Как да убедя останалите, че всичко е наред? Нищо не изглежда наред.“
Бях толкова ядосана, че мускулите започваха да ме болят от стаеното напрежение. Мразех да се държат с мен като с по-нисша. Досега винаги аз бях предвождала младите вълци от моята глутница, а ето че изведнъж всички тези години сякаш не означаваха нищо. Сега бях просто партньорката на Рен. Усетих нечия ръка на рамото си и когато се обърнах, видях Шей.
— Гадна работа.
Аз кимнах.
— Да, имаме проблем. На Дакс и Фей им е трудно да приемат връзката на Мейсън и Нев.
— Забелязах — той хвърли поглед към вратата. — Как мислиш, какво ще направи Рен?
— Не съм сигурна. Но му имам доверие.
„Сякаш имам някакъв избор.“
— Така и трябва — сви той устни. — Е?
— Какво е?
— Ще танцуваме ли?
— Моля? — примигах насреща му.
— Рен вече имаше възможност да танцува с теб. Сега е мой ред.
— Не помня да съм се съгласявала с подобна уговорка — отстъпих назад. — Пък и точно сега трябва да говоря с останалите. Трябва някак да оправя нещата.
— Именно — каза той. — И аз смятам да ти помогна.
Намръщих се озадачено, когато той ме хвана през кръста и ме притегли към себе си, след което улови ръката ми в своята и я протегна право напред.
— Какво, по дяволите, е това? — недоумявах аз.
— Танго — отвърна той и ме поведе по неравния под с широки, мелодраматични стъпки.
— И как точно ще ми помогне? — попитах и хвърлих поглед на останалите от глутницата, които ни гледаха с удивление.
— Не музиката може да укроти и звяр, Кал, а смехът — каза той и ме наклони към пода, така че косата ми докосна дъските.
Отново погледнах към нашата маса и онова, което видях, ме изуми. Планът му действаше. Ансел и Мейсън вече се подсмихваха, Брин се заливаше от смях и дори Козет не можеше да скрие усмивката си.
Шей въздъхна и с едно завъртане ме отдалечи от себе си, само за да ме притегли отново миг по-късно, като че бях пружина.
— Щеше да е още по-впечатляващо, ако имах роза между зъбите си. Нямаше ли да съм просто изумителен?
Разкиснах се.
— Би изглеждал абсурдно.
— Абсурдно изумителен — ухили се той.
Дори мотористите край бара се смееха, от което загрубелите им лица вече не приличаха на Сид Вишъс, а на Дядо Коледа.
Оставих топлината на тялото му да ме обгърне. Когато Шей ме притискаше до себе си, изведнъж не ми бе никак трудно да повярвам, че всичко ще бъде наред. Зачудих се дали знае колко щастлива ме прави, въпреки постоянния ми страх за бъдещето. Внезапно съжаление стегна гърдите ми и накара смехът ми да секне. Колко ли го бе заболяло да ме види как се целувам с Рен! Той заслужаваше нещо по-добро, много повече, отколкото бях в състояние да му предложа.
— Значи не ми се сърдиш? — попитах, когато ме накара да направя пирует като балерина.
— Защо да ти се сърдя? Не ти си пълна с глупави предубеждения. Мен ако питаш, Дакс и Фей могат да вървят по дяволите.
„Не е видял целувката!“
Хладно облекчение се разля по вените ми, последвано от чувство за вина.
„Защо не искам да знае? Не е честно да крия истината от него.“
Нищо не бе в състояние да промени онова, което се очакваше от нас с Рен, и Шей, повече от всеки друг, трябваше да е наясно с това. Ала докато гледах усмивката му, докато се сгрявах на топлината в очите му, не бях в състояние да му кажа за целувката.