Той ми хвърли укорителен поглед.
— Стига само да не намекваш, че не мога да се справя с възрастен елен.
Размахах уши подразнено.
— Това не е състезание. Просто си търсим нещо за ядене.
Той оголи зъби и описа закачлив кръг около мен.
— Щом не е състезание, защо непрекъснато критикуваш вълчите ми умения?
— Не критикувам, обучавам те — уточних, въртейки се, за да следя движенията му.
— Ще получа ли някога отлична оценка, госпожице Тор? — гризна ме той закачливо по рамото.
— Млъквай! — щракнах със зъби, ала той отскочи и като наклони глава на една страна, ме изгледа с престорено огорчение.
Подуших въздуха с пренебрежително изражение.
— Невъзможен си!
Опитах се да оголя зъби заплашително, ала вместо това изплезих език в усмивка.
— Хайде, Маугли. Да вървим да убием Бамби.
Смехът му отекна в съзнанието ми.
— Даваш ли си сметка, че обърка сравненията? И то от филми на Дисни! Достойно за съжаление, Кала!
Обърнах се и предпазливо заслизах по билото. Шей вървеше плътно след мен, не по-малко безшумен, докато си проправяхме път между дърветата. Промъквахме се под прикритието на боровете, които обграждаха малката долчинка. Елените все още не ни усещаха и спокойно риеха с копита в снега, в търсене на паша.
— Готов ли си? — попитах, без да поглеждам назад.
— Винаги.
Изскочих измежду дърветата. Подплашени, елените се пръснаха във всички посоки, а аз се заех да отделя набелязаната жертва от останалите. Щракнах със зъби към краката му, за да го принудя да свие наляво, а Шей се втурна иззад мен и с един мощен скок връхлетя върху животното и заби зъби в ахилесовото му сухожилие. Еленът изрева от болка и залитна. Алена кръв обагри снега, когато той се опита да избяга, въпреки осакатяващата рана. Следващият му рев бързо отстъпи място на задавен стон, когато челюстите ми се сключиха около гърлото му. Гореща течност с металически привкус изпълни устата ми и ме накара още по-здраво да стисна зъби. Младото животно потрепери и се отпусна безжизнено на земята.
Шей се доближи до трупа, помахвайки с опашка.
— Добра работа.
Устата ми още беше пълна с топла кръв, стомахът ми изкъркори. Хвърлих поглед към Шей.
— Първо дамите — той сведе глава почтително и аз забих зъби в убитото животно.
Шей отиде от другата страна и също започна да къса парчета от още топлото тяло.
— Вкусно е — облиза муцуна след малко.
— По-вкусно от заешкото? — попитах, като отхапах голям къс месо.
Шей наклони глава на една страна и размаха уши.
— По-добро от вечеря и кино — оголи зъби от удоволствие, откъсвайки поредния залък.
Беше се стреснал, когато му предложих заедно да идем на лов, но точно както бях предположила, достатъчен му бе един заек, за да осъзнае, че за един вълк желанието да ловува и да яде сурово месо е напълно естествено.
Когато и двамата се заситихме, се огледах наоколо. Небето над долчинката започваше да просветлява, последните нощни сенки бавно порозовяваха.
— Време е да се прибираме — подхвърлих, докато обикалях неспокойно около оглозганите кости на елена.
— Май наистина е доста късно — изправи се на крака Шей.
— По-скоро рано. Слънцето скоро ще изгрее. Да се връщаме при колата ти.
Все още бяхме далеч от джипа, когато Шей изведнъж прие човешката си форма. Макар и учудена, последвах примера му. Вълчата козина предпазваше от студа много по-добре, отколкото човешката кожа и дебелите дрехи. Свъсих се и увих якето си колкото се може по-плътно, когато поредният порив на ледения вятър ме накара да настръхна от студ.
— Какво има?
— Мислех си за Халдис — обясни Шей, като подръпваше нервно ципа на якето си. — Трябва да разберем какво представлява.
Погледнах към джоба, където беше прибрал странния предмет.
— В библиотеката не е сигурно. Търсачите очевидно ни бяха наблюдавали, преди да ни нападнат.
— Съжалявам, знам, че е студено — каза Шей и в очите му проблесна загриженост, когато потръпнах и взех да разтривам ръце. — Но трябва правилно да разчета изражението ти, а все още не ме бива особено с вълчия език на тялото.