— Книги. — Беше странно, че са толкова нови. Кориците им проскърцаха, сякаш протестираха и не искаха да бъдат отваряни. Миризмата на хартия и мастило. Бях свикнала да виждам такива томове в износено състояние в библиотеки и читални, а не да лежат на масата, на която се хранех. Най-горната беше с празни страници и трябваше да замести онази, която още беше в Оксфорд. Следващата беше молитвеник с красива подвързия. На украсената титулна страница имаше рисунка на полегналия библейски патриарх Есей. От корема му излизаше дърво. Сбърчих чело. Защо Матю ми бе купил молитвеник?
— Отгърни страницата — настоя той и спокойно и уверено ме прегърна през кръста. На следващата страница имаше гравюра на кралица Елизабет, коленичила в молитва. Всеки лист бе украсен със скелети, библейски герои и символи на класическите добродетели. Книгата бе комбинация от текст и изображения, също като алхимичните трудове, които изучавах.
— Точно от вида книги, която всяка уважавана омъжена дама трябва да притежава — каза Матю с широка усмивка. После снижи заговорнически глас: — Това трябва да задоволи желанието ти да пазиш приличие. Но не се тревожи. Следващата никак не е прилична.
Отместих молитвеника и взех дебелия том, който Матю ми предложи. Страниците му бяха съшити без корица и увити в пергамент. Трудът обещаваше да обясни симптомите и лечението на всяка болест, известна на човечеството.
— Религиозните книги са популярни подаръци и лесно се продават. Медицинските имат по-малко читатели, подвързването им е прекалено скъпо и се заплаща допълнително — обясни Матю, докато аз опипвах тънката обвивка. Подаде ми още един том. — За щастие, вече бях поръчал подвързан екземпляр на тази. Още е топла от печата и е обречена да стане бестселър.
Въпросната книга бе подвързана с проста черна кожа. На корицата имаше сребристи отпечатъци. Беше първото издание на «Аркадия» на Филип Сидни. Засмях се, защото си спомних колко мразех да я чета в колежа.
— Една вещица не може да живее само с молитви и познания за човешката физика. — Очите на Матю светнаха палаво. Мустаците му ме погъделичкаха, когато се приближи и ме целуна.
— Ще ми трябва малко време, за да свикна с новото ти лице — казах през смях и изтрих устните си, за да премахна непознатото усещане.
Графът на Нортъмбърленд ме погледна като кон, който се нуждае от тренировъчен режим.
— Тези няколко заглавия няма да забавляват Даяна за дълго. Тя е свикнала на по-разнообразна дейност.
— Така е. Но едва ли може да се скита из града и да предлага курсове по алхимия — присви насмешливо устни Матю. Час по час акцентът и изборът му на думи се нагаждаха към времето. Той се наведе над мен, помириса каната с вино и се намръщи. — Има ли нещо за пиене без карамфил и пипер? Мирише ужасно.
— На Даяна може да ѝ хареса компанията на Мери — предложи Хенри, без да чуе въпроса на приятеля си.
Матю се вторачи в него.
— Мери?
— Те са на близка възраст и струва ми се, си приличат по темперамент. И двете обичат знанията.
— Графинята е не само образована, но и има подпалвачески наклонности — отбеляза Кит и си наля още една щедра чаша вино. Приближи я към носа си и вдиша дълбоко. Миришеше на Матю. — Стойте далеч от дестилационната и пещите ѝ, госпожо Ройдън, освен ако не искаш да си опърлиш косата.
— Пещи? — Почудих се коя ли може да е тя.
— О, да. Графинята на Пембрук — каза Джордж и очите му блеснаха от възможността тя да му стане покровителка.
— В никакъв случай. — След срещата си с Рали, Чапман и Марлоу вече познавах толкова литературни легенди, колкото щяха да ми стигнат за цял живот. Графинята беше не само една от най-образованите жени в страната, но и сестра на сър Филип Сидни. — Не съм готова за Мери Сидни.
— Нито Мери Сидни е готова за вас, госпожо Ройдън, но подозирам, че Хенри е прав. Скоро приятелите на Матю ще ви омръзнат и ще трябва да си потърсите свои. Без приятелки ще се отдадете на леност и меланхолия. — Уолтър кимна към Матю. — Трябва да поканиш Мери тук на вечеря.
— Блекфрайърс ще застине, ако графинята на Пембрук се появи на Уотър Лейн. Най-добре е да пратиш госпожа Ройдън в замъка Бейнард. Той е от другата страна на стената — предложи Марлоу, който нямаше търпение да се отърве от мен.
— Но Даяна ще трябва да мине през града — отбеляза остро Матю.
Марлоу изсумтя пренебрежително.
— Това е седмицата между Коледа и Нова година. Никой няма да забележи, ако две омъжени жени пийнат вино и си обменят малко клюки.
— С радост ще я заведа — изяви желание Уолтър. — Може би Мери ще иска да научи повече за моите пътешествия в Новия свят.