— Ходихме на пазар. Взех книгата, която си поръчал на Ричард Фийлд, и се запознах с жена му Жаклин.
— А! — Матю се усмихна по-широко и част от напрежението изчезна от лицето му. — Новата госпожа Фийлд. Тя надживя първия си съпруг и сега танцува същия весел танц с втория. Двете ще станете приятелки най-много до края на следващата седмица. Видя ли Шекспир? Той е отседнал при семейство Фийлд.
— Не. — Добавих нови трохи към растящата купчина. — Ходих до катедралата. — Матю леко се наклони напред. — Пиер беше с мен — добавих бързо и оставих кифлата на масата. — И случайно срещнах Джордж.
— Той несъмнено се е въртял наоколо и е чакал Уилям Понсонби да му каже нещо мило. — Раменете му се отпуснаха надолу, докато се смееше.
— Така и не стигнах до епископската глава — признах. — Джордж беше при открития амвон и слушаше проповед.
— Тълпите, които се събират да слушат проповедниците, често са непредвидими — каза тихо той. — Пиер го знае и затова не те е оставил да се въртиш там. — Прислужникът му се появи като с магия.
— Не останахме дълго. Джордж ме заведе при неговия аптекар. Купих още няколко книги и някои други неща. Сапун. Восък за писма. Червено мастило. — И притиснах устните си една в друга.
— Аптекарят на Джордж живее в Крипългейт. — Гласът на Матю бе станал равен. Той вдигна поглед към Пиер. — Когато се оплакват от престъпността, шерифът отива там и прибира всички, които се мотаят без работа. Така се измъква леко.
— Ако шерифът се цели в Крипългейт, защо има толкова много свръхестествени същества край кръстовището в Барбикан и толкова малко тук, в Блекфрайърс? — Въпросът свари Матю неподготвен.
— Блекфрайърс някога беше свещена християнска територия. Демоните, вещиците и вампирите свикнаха да живеят далеч от този квартал и още не смеят да идват насам. Кръстовището в Барбикан е върху земя, на която преди това от стотици години е имало еврейско гробище. След като евреите били изгонени от Англия, градските власти използвали неосветеното гробище, за да погребват там престъпници, предатели и отлъчени. Хората го смятали за населено с духове и го избягвали.
— Значи съм усетила нещастието и на мъртвите, не само на живите. — Думите се изплъзнаха, преди да успея да ги спра. Матю присви очи.
Разговорът ни не оправяше лошото му настроение, а моето безпокойство растеше с всяка минута.
— Когато попитах за аптекар, Жаклин ми препоръча Джон Хестър, но Джордж каза, че неговият човек е също толкова добър и не взема така скъпо. Не попитах за квартала.
— Фактът, че Джон Чандлър не продава опиати на клиентите си, както прави Хестър, за мен е по-важен от разумните цени. Въпреки това не искам да ходиш в Крипългейт. Следващия път, когато ти потрябва нещо за писане, прати Пиер или Франсоаз да ти вземат. Или още по-добре, иди до аптеката през три врати на отсрещната страна на Уотър Лейн.
— Госпожа Фийлд не каза на мадам, че в Блекфрайърс има аптека. Преди четиринайсет месеца мосю Дьо Лон и Жаклин не се разбраха как да лекуват болното гърло на най-големия ѝ син — опита се да обясни Пиер.
— Не ми пука, дори Жаклин и Дьо Лон да са си уредили дуел в нефа на «Свети Павел» по пладне. Даяна няма повече да се мотае из града.
— Не само в Крипългейт е опасно — казах и бутнах памфлета за германския вампир през масата. — Купих от Чандлър трактата на Хестър за сифилиса и наръчник с указания как да ловим животни с капани. Това се продаваше.
— Какво си купила? — Матю се задави с виното си. Вниманието му бе приковано от грешната книга.
— Забрави за Хестър. В този памфлет се разказва историята на мъж в съюз с дявола, който се превръща във вълк и пие кръв. Един от хората, които се споменават вътре, е наш съсед, собственик на пивоварната край замъка Бейнард. — Потупах с пръст книжката, за да подчертая значението на думите си.
Матю придърпа хлабаво зашитите листи към себе си. Дъхът му спря, когато стигна до важната част. Подаде я на Пиер, който също я прегледа набързо.
— Стъб е вампир, нали?
— Да. Не знаех, че вестта за смъртта му е стигнала толкова далеч. Кит трябва да ми казва всички клюки от вестниците и популярната преса, за да вземем мерки, ако се наложи. Някак си е пропуснал това. — Матю хвърли мрачен поглед на Пиер. — Погрижи се някой друг да поеме тази задача и внимавай Кит да не разбере. — Пиер кимна в знак на разбиране.
— Значи легендите за върколаците са още един жалък човешки опит за отричане на вампирите. — Поклатих глава.
— Не бъди прекалено жестока с тях, Даяна. Те в момента са се вторачили във вещиците. След около стотина години ще дойде ред на демоните, благодарение на реформите в лудниците. След това хората ще се прицелят във вампирите и вещиците ще бъдат просто героини от страшни приказки, с които плашат децата. — Матю обаче изглеждаше разтревожен въпреки това, което казваше.