От сенките изникнаха и други същества. Видях Джон Чандлър, аптекаря от Крипългейт, който дръзко срещна погледа ми. И Кит беше там, застанал до друг демон. Когато ръката на приятеля му се плъзна в сгънатия му лакът, Кит леко се отдръпна.
— Здравей, Кит — поздрави Матю с мъртвешки глас. — Мислех, че вече си избягал и си се скрил.
Хабърд подържа още малко брадичката ми, като извиваше главата ми назад, докато застанах лице в лице с него. Гневът ми към Кит и магьосника, които ни бяха предали, сигурно си бе проличал, защото вампирът поклати предупредително глава.
— «В сърцето си не враждувай против брата си»[67] — промърмори той и ме пусна. Очите му се плъзнаха из помещението. — Оставете ни.
Матю обгърна с длан лицето ми и пръстите му погладиха брадичката ми, за да изтрият миризмата на Хабърд.
— Върви с Галоуглас. Скоро ще съм при теб.
— Тя остава — каза Хабърд.
Мускулите на Матю се стегнаха. Не беше свикнал да го командват. След продължително мълчание той нареди на приятелите и роднините си да изчакат навън. Хенкок беше единственият, който не се подчини веднага.
— Баща ти казва, че мъдър човек може да види повече от дъното на кладенец, отколкото глупакът от планински връх. Да се надяваме, че е прав — промърмори Хенкок, — защото ни завря в наистина адска дупка тази вечер. — Погледна го още веднъж и последва Галоуглас и Пиер. Тежката врата се затвори и настъпи тишина.
Тримата стояхме толкова близо, че чувах тихото свистене на въздуха в дробовете на Матю. Колкото до Хабърд, чудех се дали чумата не е направила с него нещо повече от това да го побърка. Кожата му беше по-скоро восъчна, отколкото порцеланова, сякаш все още страдаше от болестта.
— Може ли да ти припомня, Дьо Клермон, че си под моя опека. — Хабърд седна на единствения стол в помещението. — Въпреки че представляваш Паството, аз позволявам присъствието ти в Лондон само защото баща ти поиска. Ала ти наруши традициите ни и позволи на жена си да влезе в града, без да я представиш на мен и моята общност. Имаме и проблеми с рицарите ти.
— Повечето от рицарите, които ме придружиха, живеят в града по-дълго от теб, Андрю. Когато настоя да се присъединят към «общността» ти или да напуснат пределите на града, те се преместиха отвъд стените. Аз — не.
— И си мислиш, че децата ми ги е грижа за тези подробности? Видях пръстените и знаците на наметалата им. — Хабърд се наведе напред, очите му бяха заплашителни. — Докладваха ми, че си на половината път към Шотландия. Защо не си още там?
— Може би не плащаш достатъчно на информаторите си — предположи Матю. — Кит е много закъсал с парите напоследък.
— Не купувам любов и вярност, нито прибягвам към сплашване или изтезания, за да постигна каквото искам. Кристофър по своя воля прави каквото искам от него, както постъпват всички божии чеда, когато обичат баща си.
— Кит има прекалено много господари, за да е верен на когото и да е от тях.
— Нима същото не може да се каже и за теб? — След като хвърли предизвикателството си към Матю, Хабърд се обърна и демонстративно вдиша миризмата ми. Издаде тих тъжен звук. — Но да поговорим за брака ти. Някои от децата ми смятат, че връзката между кръвопиец и вещица е осъдителна. Но Паството и неговото споразумение вече не са добре дошли в града, също като отмъстителните рицари на баща ти. Всички те се месят в божията воля да живеем като едно семейство. Но пък жена ти може да пътува през времето — подчерта Хабърд. — Не одобрявам подобни същества, защото те изкушават мъжете и жените с идеи, които нямат място тук.
— Идеи като избор и свобода на мисълта? — намесих се. — От какво се боите…
— Освен това — прекъсна ме Хабърд, без да отклонява вниманието си от съпруга ми, все едно бях невидима, — проблем е, че си се хранил от нея. — Очите му се преместиха върху белега, който Матю бе оставил на шията ми. — Когато вещиците го узнаят, ще поискат разследване. Ако жена ти бъде призната за виновна, че по своя воля е предложила кръвта си на вампир, тя ще бъде изключена от общността и прогонена от Лондон. Ако пък ти бъдеш обявен за виновен, че си пил от кръвта ѝ без нейно съгласие, ще бъдеш убит.
— Ама че семейни чувства — промърморих.
— Даяна — предупреди ме Матю.
Хабърд сплете пръсти и огледа още веднъж Матю.
— И накрая, тя е бременна. Бащата на детето ще дойде ли да я търси?