— Тук е, господин Ройдън — съобщи момичето. Насочи вниманието на Матю към табела с мелница на нея, а след това се втурна заедно с Пиер напред, за да предупреди домочадието, че пристигаме.
— Няма нужда да оставаш — казах на Матю. Посещението беше достатъчно изнервящо и без той да се върти наоколо и да гледа подозрително.
— Никъде няма да ходя — отвърна той мрачно.
На вратата ни посрещна жена с кръгло лице, чип нос, деликатна брадичка, гъста кестенява коса и кафяви очи. Изражението ѝ бе спокойно, макар очите ѝ да се стрелкаха раздразнено. Тя спря Пиер на място. Само Ани бе допусната в къщата. Момичето наблюдаваше смутено от прага.
Аз също спрях на място и зяпнах от изненада. Лелята на Ани беше копие на Софи Норман, младата демонка, на която помахахме за довиждане в къщата на семейство Бишъп в Мадисън.
— Dieu — промърмори Матю и ме погледна удивен.
— Леля ми Сюзана Норман — прошепна Ани. Реакцията ни я бе притеснила. — Тя казва…
— Сюзана Норман? — повторих аз, неспособна да откъсна очи от лицето ѝ. Името ѝ бе същото като на Софи, не можеше да е съвпадение.
— Както вече племенницата ми каза. Май сте извън своята стихия, господин Ройдън — заяви госпожа Норман. — И не сте добре дошъл тук, кръвопиецо.
— Госпожо Норман — поздрави я Матю с поклон.
— Получихте ли писмото ми? Съпругът ми не иска да има нищо общо с вас. — Две момчета изскочиха през вратата. — Джефри! Джон!
— Това той ли е? — попита по-големият. Разгледа Матю с интерес, след това насочи вниманието си към мен. Детето имаше магически способности. Макар да бе още много малко, недисциплинираната му сила вече наелектризираше въздуха около него.
— Използвай дарбата, която Бог ти е дал, Джефри, и не задавай излишни въпроси. — Вещицата ме огледа изпитателно. — Наистина сте наострили ушите на отец Хабърд. Много добре, заповядайте. — Когато понечихме да влезем, Сюзана вдигна ръка. — Не и вие, кръвопиецо. Имам работа с жена ви. В «Златната гъска» има прилично вино, ако сте решили да се навъртате наоколо. Но за всички ще е по-добре, ако оставите вашия човек да изпрати госпожа Ройдън до вкъщи.
— Благодаря за съвета, госпожо. Сигурен съм, че ще намеря нещо задоволително в странноприемницата. Пиер ще чака в двора. Студът не му пречи. — И Матю се усмихна с вълча усмивка.
Сюзана изглеждаше кисела, но се завъртя изящно.
— Идвай тук, Джефри — извика тя през рамо. Джефри подбра по-малкия си брат, хвърли един последен заинтригуван поглед към Матю и тръгна. — Когато сте готова, госпожо Ройдън.
— Не мога да повярвам — прошепнах аз, когато семейство Норман се изгубиха от погледа ми. — Трябва да е прапрабаба на Софи.
— Софи трябва да е потомка или на Джефри, или на Джон. — Матю поглади замислено брадичката си. — Едно от тези момчета е липсващото звено в нашата верига, която води през Кит и сребърната шахматна фигурка към семейство Норман и Северна Каролина.
— Бъдещето наистина само се грижи за себе си — изтъкнах.
— Винаги съм вярвал, че е така. А колкото до настоящето, Пиер ще е пред къщата, аз също ще съм наблизо. — Тънките бръчици около очите му се задълбочиха. Не искаше да се отделя на повече от педя от мен и в най-добрите времена.
— Не съм сигурна колко ще се забавя — казах и стиснах ръката му.
— Няма значение — увери ме Матю и леко ме целуна. — Стой колкото трябва.
Вътре Ани припряно взе наметалото ми, върна се при огъня и се приведе над нещо в огнището.
— Внимавай, Ани — предупреди Сюзана притеснено. Ани внимателно вдигна плитка тенджера от металната поставка над жарта. — Дъщерята на вдовицата Хакет иска тази отвара, за да ѝ помогне да заспи, а съставките са скъпи.
— Не мога да я разгадая, мамо — обади се Джефри, взрян в мен. Очите му бяха обезпокояващо умни за толкова малко дете.
— Нито пък аз, момчето ми, нито пък аз. Сигурно точно затова е тук. Заведи брат си в другата стая. И пазете тишина. Баща ви спи и така трябва да си остане.
— Да, мамо. — Джефри взе два дървени войника и корабче от масата. — Този път ще те оставя ти да си Уолтър Рали и да спечелиш битката — обеща той на брат си.
В тишината, която настъпи, Сюзана и Ани се взираха в мен. Слабите магически пулсации на Ани вече ми бяха познати. Но не бях подготвена за силния заряд, който Сюзана насочи към мен. Третото ми око се отвори. Най-накрая някой събуди вещерското ми любопитство.