След като и баба Алсъп пристигна, всекидневната на семейство Норман запращя по шевовете. С известна неохота Сюзана позволи на Матю и Пиер да влязат в стаята, стига да не докосват нищо. Джефри и Джон разделяха вниманието си между вампирите и пиленцето, което вече беше на сигурно място — сгушено в шапката на Джон край огъня. Перата му започваха да бухват под топлия въздух и то милостиво бе спряло да писука. Седнах на табуретка край огнището до баба Алсъп, която се бе настанила на единствения стол с облегалка в стаята.
— Нека те погледна, Даяна. — Когато баба Алсъп протегна пръсти към лицето ми, точно както бяха направили вдовицата Бийтън и Шампие, аз трепнах. Вещицата спря и се намръщи. — Какво има, дете?
— Един магьосник във Франция се опита да ме разгадае през кожата. Все едно ножове ме прободоха — обясних шепнешком.
— Няма да е приятно — че кой преглед е? — но не би трябвало да те боли.
Пръстите ѝ се плъзнаха по чертите ми. Ръцете ѝ бяха хладни, вените ѝ изпъкваха под кожата на петна и се виеха по изкривените ѝ стави. Почувствах леко притискане, но то не можеше да се сравни с болката, която ми бе причинил Шампие.
— А — каза тя гърлено, когато стигна до гладката кожа на челото ми. Вещерското ми око, което се бе върнало към обичайното си дразнещо бездействие в мига, в който Сюзана и Ани ме намериха с пиленцето, се отвори напълно. Баба Алсъп беше вещица, която си струваше да познавам.
Погледнах в третото око на старицата и потънах в свят от цветове. Колкото и да опитвах, шарените нишки отказваха да се подредят в нещо познато, макар отново да получих мъчителното прозрение, че могат да се използват за нещо. Изтръпнах под докосването на баба Алсъп, която опипваше тялото и съзнанието ми с допълнителното си сетиво, аурата ѝ светна в оранжево с лилаво по краищата. В ограничения си опит никога не бях виждала такава комбинация от цветове. Каза няколко пъти «пфф!», издаде един-два одобрителни звука.
— Тази е странна, нали? — прошепна Джефри, който надничаше през рамото на баба Алсъп.
— Джефри! — скара му се Сюзана, засрамена от поведението на сина си. — Госпожо Ройдън, ако обичате.
— Добре де! Госпожа Ройдън е странна — повтори Джефри без никакви угризения. Сложи длани на коленете си и се наведе още повече.
— Какво виждаш, млади Джефри? — попита баба Алсъп.
— Тя… госпожа Ройдън… е във всички цветове на дъгата. Вещерското ѝ око е синьо, а останалото е зелено и сребърно, като богинята. А защо има червен и черен нюанс там? — Момчето посочи челото ми.
— Това е кръвопийски знак — обясни баба Алсъп и го поглади с пръстите си. — Той ни казва, че тя принадлежи на семейството на господин Ройдън. Винаги, когато видиш нещо подобно, Джефри — а то се среща доста рядко — трябва да се отнасяш към него като към предупреждение. Кръвопиецът, който го е направил, няма да е никак доволен, ако навредиш на топлокръвното същество, което е белязал.
— Боли ли? — почуди се детето.
— Джефри! — извика отново Сюзана. — Знаеш, че не бива да тормозиш баба Алсъп с въпроси.
— Чака ни мрачно бъдеще, ако децата престанат да задават въпроси, Сюзана — отбеляза баба Алсъп.
— Кръвта на кръвопиеца може да лекува, но не вреди — казах аз на момчето, преди баба Алсъп да успее да му отговори. Нямаше нужда още един магьосник да израсне в страх от това, което не разбира. Очите ми се плъзнаха към Матю, който ме бе белязал много по-дълбоко от кръвната клетва на баща му. Той нямаше нищо против прегледа на баба Алсъп да продължи — поне засега — но не откъсваше поглед от старицата. Успях да събера сили да се усмихна и неговите устни леко се разтеглиха в отговор.
— О! — Джефри не изглеждаше много заинтригуван от този вид информация. — Може ли пак да излъчите това сияние, госпожо Ройдън? — За тяхно съжаление момчетата бяха изпуснали демонстрацията на магическа енергия.
Баба Алсъп допря изкривения си пръст до устните на момчето и го накара да млъкне.
— Трябва говоря веднага с Ани. След като приключим, човекът на господин Ройдън ще заведе и трима ви на реката. Като се върнете, можете да ме питате каквото си искате.
Матю кимна към вратата и Пиер прегърна двамата си малки повереници. Хвърли уплашен поглед към старицата и свали момчетата долу да чакат. Също като Джефри, и Пиер имаше нужда да преодолее страха си от съществата от друг вид.
— Къде е момичето? — попита баба Алсъп и се огледа.
Ани пристъпи напред.