Баба Алсъп кимна.
— Така си и мислех.
— Не казах нищо на глас, не изпълних никакъв ритуал, не забърках нищо. — Продължавах да се придържам към това, което Сара ме бе научила за занаята. — Само си задавах въпроси. Те дори не бяха и особено добри въпроси.
— Магията започва с желанието. Думите идват по-късно — обясни баба Алсъп. — Дори тогава тъкачката не може да сведе магията до няколко думи, които другите вещици да използват. Някои се съпротивляват, колкото и усърдно да опитваме. Можем да ги правим само ние. Затова се страхуват от нас.
— «В началото бе липса и желание» — промълвих. Минало и настояще отново се сблъскаха, докато повтарях началото на стиха от първата страница на Ашмол 782, която някой бе пратил на родителите ми. Този път, когато ъглите светнаха и огряха прашинките в нюанси на синьото и златното, не извърнах очи. Не го направи и баба Алсъп. Погледите на Матю и Сюзана проследиха нашите, но никой от тях не видя нещо необичайно.
— Точно така. Виждаш ли как времето усеща липсата ти и те иска обратно, за да се втъчеш в предишния си живот. — Тя се усмихна и запляска с ръце, сякаш ѝ бях нарисувала с пастели красива картина, която тя възнамеряваше да окачи на вратата на хладилника. — Разбира се, времето не е готово засега за теб. Ако беше, синьото щеше да е много по-ярко.
— Казваш го сякаш е възможно да се съчетаят магията и вещерският занаят, а те са отделни — заявих колебливо, все още бях объркана. — Вещерството е в заклинанията, а магията е наследена власт над някоя стихия като въздуха и огъня.
— Кой те научи на тези глупости? — Баба Алсъп изсумтя, а Сюзана ме зяпна ужасена. — Магията и вещерският занаят са две отделни пътеки, които се кръстосват в гората. Тъкачката може да стои на кръстопътя, стъпила с единия крак на едната, а с другия — на другата пътека. Тя заема мястото между тях, където силите са най-мощни.
Времето протестира срещу това откровение със силен вик.
— «Дете помежду им, вещица наполовина» — промърморих като в транс. Духът на Бриджит Бишъп ме бе предупредил за опасностите, свързани с подобно уязвимо положение. — Преди да дойда тук, духът на една от прабабите ми, Бриджит Бишъп, ми каза, че това е съдбата ми. Сигурно е знаела, че съм тъкачка.
— Както и родителите ти — кимна баба Алсъп. — Виждам последните останали нишки от тяхната магия. Баща ти също е бил тъкач. Той е знаел, че ще следваш неговата пътека.
— Баща ѝ? — учуди се Матю.
— Тъкачите рядко са мъже, бабо Алсъп — предупреди я Сюзана.
— Бащата на Даяна е бил тъкач с огромен талант, но без никакво обучение. Неговата магия е събирана на парче, не е правилно изтъкана. Все пак е направена с любов и за времето си е изпълнила целта, също като веригата, която те свързва с твоя кръвопиец, Даяна. — Веригата беше тайното ми оръжие, което ми даваше спокойствието, че съм едно с Матю в най-мрачните ми моменти.
— Бриджит ми каза и нещо друго в онази нощ: «Нямаш път напред, в който него да го няма». Сигурно е знаела и за Матю — признах аз.
— Никога не си ми казвала за този разговор, mon coeur — каза Матю по-скоро заинтригуван, отколкото ядосан.
— Кръстопътищата, пътеките и неясните предсказания тогава не ми изглеждаха важни. А след всичко, което се случи после, забравих за него. — Погледнах към баба Алсъп. — Но как съм могла да правя магии, без да го знам?
— Тъкачките са обвити в тайнственост — отговори старицата. — Нямаме време да търсим отговори на всичките ти въпроси, трябва да се съсредоточим върху обучението ти как да владееш магията, която тече във вените ти.
— Моите дарби се държат зле — признах, като си спомних за спаружената дюля и съсипаните обувки на Мери. — Никога не знам какво ще се случи.
— Това не е необичайно за тъкачка, която за първи път усеща силата си. Но ти светиш и това се усеща дори от обикновените хора. — Баба Алсъп се облегна на стола си и ме разгледа. — Ако вещиците видят сиянието ти, както го видя малката Ани, може да се възползват от това. Няма да позволим ти или детето да попаднете в лапите на Хабърд. Да разчитам ли на вас да се справите с Паството? — попита тя, гледайки към Матю. Сетне кимна, приела мълчанието му за съгласие. — Много добре тогава. Ще идваш при мен в понеделник и четвъртък, Даяна. Госпожа Норман ще се среща с теб във вторник. В сряда ще викам Марджъри Купър, а в петък — Елизабет Джаксън и Катрин Стрийтър. Те ще са необходими, за да примирят огъня и водата в кръвта ти, иначе няма да можеш да произведеш нищо повече от пара.
— Може би не е много разумно да споделяме с всички тези вещици точно тази тайна, бабо — намеси се Матю.