— Господин Ройдън е прав. Вече прекалено много се шушука за вещицата. Джон Чандлър разпространява слухове за нея, за да се доближи до отец Хабърд. Със сигурност можем и само ние да я обучим — подкрепи го Сюзана.
— И кога пък ти си станала огнена вещица? — тросна ѝ се баба Алсъп. — Кръвта на детето е пълна с огън. Моите способности са свързани предимно с вятъра, а твоите идват от силата на земята. Ние не сме достатъчни, за да изпълним задачата.
— Общността ни ще привлече прекалено много внимание, ако действаме по твоя план. Ние сме тринайсет вещици, а ти предлагаш да въвлечем още пет в цялата работа. Нека някоя друга общност се заеме с госпожа Ройдън — онази от Муъргейт или може би Олдгейт.
— Общността от Олдгейт е станала прекалено голяма, Сюзана. Не може да се оправи със собствените си проблеми, да не говорим да поеме обучението на тъкачка. При това е прекалено далече, а лошият въздух край градската помийна яма влияе зле на ревматизма ми. Ще я обучим при нас, както е искала и богинята.
— Аз не мога… — започна Сюзана.
— Аз съм по-висшестояща от теб, Сюзана. Ако възнамеряваш да продължиш да се съпротивляваш, ще трябва да искаш мнението на Съвета. — Атмосферата се сгъсти и натежа.
— Много добре, бабо. Ще пратя молба до Куинхид. — Сюзана сякаш се стресна от това, което каза.
— Кой е Куинхид? — попитах тихо Матю.
— Куинхид е място, не човек — промърмори той. — Но какъв е този съвет?
— Представа нямам — признах си.
— Престанете да шепнете — скара ни се баба Алсъп и поклати раздразнено глава. — Заради магията на прозорците и вратите, шепотът ви разтриса въздуха и ми реже ушите.
След като атмосферата се успокои, старицата продължи:
— Сюзана постави под съмнение авторитета ми. Тъй като съм водачка на общността Гарликхайт, както и старейшина от Винтри, госпожа Норман трябва да представи случая пред другите старейшини в Лондон. Те ще решат как да постъпим. Така правят винаги, когато има разногласия между вещици. Старейшините са двайсет и шест и формират Съвета.
— Значи е просто въпрос на политика? — попитах аз.
— Политика и благоразумие. Без механизъм за разрешаване на собствените ни спорове, отец Хабърд щеше да впие кръвопийските си пръсти още повече в делата ни — каза баба Алсъп. — Съжалявам, ако съм ви обидила, господине.
— Не се чувствам обиден, бабо Алсъп. Но ако отнесете въпроса пред старейшините, самоличността на Даяна ще стане известна на цял Лондон. — Матю се изправи. — Не мога да го позволя.
— Всяка вещица в града вече е чула за съпругата ви. Новините пътуват бързо тук, не и без приноса на приятеля ви Кристофър Марлоу — подхвърли баба Алсъп и изви шия, за да срещне погледа му. — Седнете, господин Ройдън. Старите ми кокали вече не се огъват толкова лесно.
За моя изненада Матю седна.
— Вещиците в Лондон все още не знаят, че си тъкачка Даяна, и това е най-важното — продължи баба Алсъп. — Съветът ще трябва да бъде уведомен, разбира се. Когато другите вещици чуят, че си викана от старейшините, те ще предположат, че си била порицана заради връзката ти с господин Ройдън или че по някакъв начин си била омагьосана, за да не получи той достъп до кръвта и силата ти.
— Независимо от решението им, ти ще останеш ли моя учителка? — Бях свикнала другите вещици да ми се подиграват и не се надявах, че лондонските ми себеподобни ще одобрят връзката ми с Матю. Не ми пукаше дали Марджъри Купър, Елизабет Джаксън или Катрин Стрийтър (които да бяха те) щяха да станат част от учебната програма на баба Алсъп. Но баба Алсъп беше различна. Исках нейната помощ и приятелство.
— Аз съм последната от този вид в Лондон и една от само трите тъкачки в тази част на света. Шотландската тъкачка Агнес Сампсън е в затвора в Единбург. Никой няма вест от ирландската тъкачка от години. Съветът няма друг избор, освен да ме остави да те наставлявам — увери ме баба Алсъп.
— Кога ще се съберат вещиците? — попитах я.
— При първа възможност — обеща старицата.
— Ще сме готови да се срещнем с тях — увери я Матю.
— Има някои неща, които съпругата ви трябва сама да свърши, господин Ройдън. Да износи бебето и да се срещне със Съвета са две от тях — отвърна баба Алсъп. — Знам, че на кръвопийците им е трудно да се доверяват, но заради нея трябва да опитате.
— Имам доверие на съпругата си. Ти видя какво са ѝ сторили вещиците, затова не би трябвало да си учудена, че нямам доверие на себеподобните ѝ — отбеляза Матю.
— Трябва да опитате — повтори баба Алсъп. — Не можете да обидите Съвета. Ако го направите, Хабърд ще трябва да се намеси. Съветът няма да понесе още една обида и ще настоява за намеса на Паството. Без значение какви разногласия имаме, никой в тази стая не иска вниманието на Паството да се насочва към Лондон, господин Ройдън.