— Прибери си камата, Матю. Това дете не е заплаха за никого от нас.
Матю дръпна ножа и просъска.
— Къде са родителите ти?
Джак сви рамене.
— Нямам, госпожо.
— Заведи момчето у дома, Ани, и кажи на Франсоаз да го нахрани и облече. Дай му топла вода да се измие и го сложи да спи в леглото на Пиер. Изглежда уморен.
— Не можеш да осиновиш всяко бездомно дете в Лондон, Даяна. — Матю прибра демонстративно камата в ножницата си.
— Франсоаз има нужда от помощник. — Пригладих назад черната коса на момчето. — Ще работиш ли за мен, Джак?
— Да, госпожо. — Стомахът му силно изкъркори и в очите му блесна искрица надежда. Третото ми вещерско око се отвори широко и проникна в празния му стомах през треперещите крака. Извадих няколко монети от чантичката си.
— Купи му парче пай от господин Прайър по пътя към вкъщи, Ани. Всеки миг ще се строполи от глад, но това ще го позасити, докато Франсоаз му приготви нещо за ядене.
— Добре, госпожо — кимна Ани. Тя хвана Джак за ръката и го повлече към Блекфрайърс.
Матю се намръщи.
— Не му правиш услуга. Този Джак — ако това е истинското му име, в което откровено се съмнявам — няма да изкара и година, ако продължи да краде.
— Няма да изкара и седмица, ако някой възрастен не поеме отговорност за него. Нали така каза? Любов, възрастен, който да полага грижи, и меко легло?
— Не обръщай думите ми срещу мен, Даяна. Ставаше въпрос за нашето дете, не за някой бездомен помияр.
Матю, който през последните дни се бе срещнал с повече вещици, отколкото средностатистически вампир за цял живот, си просеше кавгата.
— И аз съм била бездомна помиярка.
Съпругът ми се стресна, все едно му бяха ударили шамар.
— Вече не е толкова лесно да го изгониш, нали? — Не дочаках отговора му. — Ако Джак не дойде при нас, най-добре направо да го отведем при Андрю Хабърд. Там или ще го положат в ковчег, или ще го изядат за вечеря. И в двата случая ще получи повече грижи, отколкото на улицата.
— Имаме достатъчно прислужници — каза хладно Матю.
— А ти имаш достатъчно пари. Ако не можеш да си го позволиш, аз ще му плащам със собствени пари.
— Ами тогава направо си намисли приказка, с която да го приспиваш. — Матю ме стисна за лакътя. — Да не мислиш, че няма да забележи, че живее с трима кръвопийци и две вещици? Децата на обикновените хора винаги виждат по-ясно свръхестествените същества от възрастните.
— На Джак едва ли му пука какви сме, стига да има покрив над главата си, храна в стомаха си и легло, където може да прекара безопасно нощта. — Една жена се взираше в нас от другата страна на улицата. Вампир и вещица не биваше да водят такъв разгорещен спор на публично място. Придърпах качулката по-надолу да скрие лицето ми.
— Колкото повече същества допускаме в живота си, толкова по-сложно става — подчерта Матю. Забеляза жената, която ни гледаше, и пусна лакътя ми. — И това важи двойно повече за обикновените хора.
След като посетихме солидните и сериозни земни вещици, с Матю се оттеглихме в двата края на «Еленът и короната», докато страстите ни се охладят. Той се нахвърли върху кореспонденцията, крещеше на Пиер и ругаеше правителството на Нейно Величество, прищевките на баща ѝ и лудостта на шотландския крал Джеймс. Аз пък прекарах времето си, като разясних на Джак задълженията му. Момчето бе много умело в джебчийството, отварянето на заключени врати и вземането с измама и на последното пени от наивни селяндури, но не можеше да чете, пише, готви и шие, нито да прави каквото и да било друго, с което да помага на Франсоаз и Ани. Пиер обаче силно се заинтригува от него, особено след като намери талисмана си във вътрешния джоб на дублета, който бяхме дали на детето.
— Ела с мен, Джак — повика го Пиер, отвори вратата и кимна към стълбите. Бе тръгнал да научи последните новини от информаторите на Матю и очевидно смяташе да се възползва от познанията на младия ни прислужник за подземния свят на Лондон.
— Добре, сър — отзова се Джак с ентусиазъм. Само след едно ядене вече изглеждаше по-добре.
— Нищо опасно — предупредих Пиер.
— Разбира се, мадам — погледна ме невинно вампирът.
— Напълно сериозна съм — натъртих аз. — И да го върнеш, преди да се стъмни.
Подреждах книжата на бюрото си, когато Матю излезе от кабинета. Франсоаз и Ани бяха отишли до Смитфийлд да купят месо и кръв от месарите и къщата беше само наша.
— Съжалявам, mon coeur — извини се Матю и плъзна ръка около талията ми. Целуна ме по шията. — Заради Съвета и кралицата седмицата беше изтощителна.