— Аз съм Елизабет Джаксън — представи се възрастната жена от другата страна на домакинята. На години беше между Марджъри и баба Алсъп.
— Ти си водна вещица. — Усетих го веднага щом заговори.
— Така е. — Елизабет имаше стоманеносиви коса и очи, беше висока и стройна, за разлика от Марджъри, която беше ниска и закръглена. Докато повечето водни вещици от Съвета бяха жилави и плавни, Елизабет имаше отривистата яснота на планински поток. Почувствах, че винаги ще ми казва истината, дори когато не искам да я чуя.
— Елизабет е надарена ясновидка. Тя ще те научи на изкуството да гадаеш по кристали.
— Майка ми е била прочута с допълнителните си сетива — казах колебливо. — Бих искала да следвам нейните стъпки.
— Но тя не е имала огън в кръвта — заяви решително Елизабет. Веднага започна да ми казва истината. — Може и да не успееш да следваш майка си във всичко, Даяна. Огънят и водата са мощна комбинация, стига взаимно да не се унищожат.
— Ще се погрижим това да не се случи — обади се третата вещица и обърна очи към мен. Дотогава старателно избягваше погледа ми. Сега разбрах защо: в кафявите ѝ очи имаше златни искри и третото ми око уплашено се отвори. С допълнителното си зрение виждах ореола светлина около нея. Това трябваше да е Катрин Стрийтър.
— Ти имаш дори… дори по-голяма мощ от огнените вещици в Съвета — заекнах аз.
— Катрин е специална вещица — призна баба Алсъп. — Огнена магьосница с родители огнени магьосници. Това се случва рядко, защото и самата природа знае, че подобна светлина не може да се скрие.
Когато третото ми око се затвори, ослепено от трижди благословената вещица, Катрин сякаш избледня. Кестенявата ѝ коса помътня, очите ѝ угаснаха и лицето ѝ стана просто красиво, но незабележимо. Ала щом заговори, магическите ѝ способности отново блеснаха.
— Имаш в себе си повече огън, отколкото очаквах — каза тя замислено.
— Жалко, че не беше тук, когато пристигна Армадата — обади се Елизабет.
— Значи е вярно? Прочутият «английски вятър», който издухал испанските кораби от английските брегове, е бил причинен от вещици? — попитах. Беше част от магьосническата култура, но винаги го бях смятала за мит.
— Баба Алсъп беше най-полезна на Нейно Величество — заяви гордо Елизабет. — Ако и ти беше тук, мисля, че можехме да подпалим водата или поне да им пратим огнен дъжд.
— Да не прекаляваме — охлади въодушевлението баба Алсъп и вдигна ръка. — Даяна все още не е направила основната си магия на тъкачка.
— Основна магия ли? — удивих се аз. Още един нов термин след сборищата и Съвета.
— Основната магия разкрива дарбата на тъкачката. Заедно ще направим благословен кръг. В него временно ще пуснем силите ти на свобода, необременени от думи и желания — каза баба Алсъп. — Така ще разберем какви дарби имаш и в какво трябва да те обучим. Освен това ще открием твоя дух.
— Вещиците нямат дух. — Бях възприела още една от човешките заблуди, като почитането на дявола.
— Тъкачките имат — обясни спокойно баба Алсъп и посочи към сянката си. — Това е моят. Като всички духове, тя е продължение на дарбата ми.
— Не съм сигурна, че в моя случай е добре да имам дух — казах, като си мислех за изсъхналите дюли, обувките на Мери и пиленцето. — Имам си достатъчно тревоги.
— Затова трябва да направиш основната магия, за да се изправиш срещу най-дълбоките си страхове и да започнеш да правиш свободно заклинания. Все пак преживяването може да е мъчително. Има тъкачки, които влизат в кръга с гарвановочерни коси и го напускат със снежнобели — призна баба Алсъп.
— Но няма да е толкова съкрушително, както в нощта, когато кръвопиецът изостави Даяна и водата се надигна в нея — каза тихо Елизабет.
— Нито толкова самотно, както в нощта, когато е била затворена под земята — допълни Сюзана и потръпна.
Марджъри кимна със съчувствие.
— Или пък плашещо, както когато огнената вещица се опита да те разтвори — увери ме Катрин и пръстите ѝ станаха оранжеви от гняв.
— Луната ще е напълно скрита в петък. Сретение Господне е след няколко седмици. И влизаме в благоприятен период за магии, които подтикват децата към учение — отбеляза Марджъри. Лицето ѝ се сгърчи, когато се съсредоточи, за да извади необходимата информация от чудовищната си памет.
— Мислех, че това е последната седмица за змийски магии — каза Сюзана и извади малък алманах от джоба си.
Докато Марджъри и Сюзана обсъждаха подробности от вещерския календар, баба Алсъп, Елизабет и Катрин се взираха настойчиво в мен.
— Чудя се… — Баба Алсъп ме погледна неприкрито учудено и потупа с пръст устните си.