Дървото на Диана беше впечатляваща гледка. То блестеше и растеше пред очите ми, от него поникваха нови клони, които изпълваха останалото пространство в съда. Макар да знаех, че е просто дендритна амалгама от кристализирало сребро, пак не можех да не изпитам възхищение, като гледах как парче метал се разраства като жив организъм.
На стената отсреща в подобна колба седеше дракон. Той бе захапал опашката си и кръвта му капеше в сребристата течност долу. Потърсих следващия образ от тази серия: птицата на Хермес, която летеше към химическото бракосъчетание. Тя ми напомни за илюстрацията със сватбата от Ашмол 782.
— Мисля, че може да намерим и по-бърз начин да постигнем същия резултат — заговори Мери и ме върна на земята. От високо вдигнатата си коса извади писалка, която изцапа с мастило ухото ѝ. — Как мислиш, какво ще стане, ако изпилим среброто, преди да го разтворим в аква фортис?
Следобедът ни премина приятно в обсъждане на нови начини да получим дървото на Диана, но часовете се изнизаха прекалено бързо.
— Ще те видя ли в четвъртък? — попита Мери.
— Боя се, че имам други задължения — отвърнах. Трябваше да съм при баба Алсъп преди залез-слънце.
Лицето на Мери посърна.
— Тогава в петък?
— В петък да бъде — съгласих се аз.
— Даяна — поде колебливо Мери, — добре ли си?
— Да — отговорих с изненада. — Болна ли изглеждам?
— Бледа си и ми се струваш уморена — призна тя. — Както повечето майки и аз… О! — Мери млъкна рязко и порозовя. Погледът ѝ се спусна към корема ми, след това се върна бързо на лицето ми. — Ти носиш дете.
— Ще имам много въпроси в предстоящите седмици — казах аз, хванах ръката ѝ и я стиснах.
— Откога? — попита тя.
— От немного отдавна — отвърнах. Нарочно отговарях непълно.
— Но детето не може да е на Матю. Кръвопийците не могат да създават деца — изтъкна Мери и ръката ѝ се стрелна към бузата. — Нали Матю няма нищо против бебето, въпреки че не е негово?
Макар съпругът ми да ме бе предупредил, че всички ще сметнат, че детето не е негово, не бяхме обсъждали как да реагираме на това. Трябваше да импровизирам.
— Той го смята за своя плът и кръв — отговорих твърдо. Думите ми само я направиха още по-загрижена.
— Имаш късмет, че Матю е толкова безкористен и защитава всички, изпаднали в нужда. А ти… можеш ли да обичаш това дете, макар то да е в теб против волята ти?
Мери си мислеше, че съм изнасилена. И може би, че Матю се е оженил за мен, за да ме предпази от стигмата на самотната неомъжена майка.
— Детето е невинно. Не мога да му откажа любов. — Стараех се нито да потвърдя, нито да отрека подозренията на Мери. За щастие тя остана доволна от отговора ми и типично за нея не пожела да си завира носа повече. — И както можеш да си представиш — добавих — смятахме да запазим тази новина за себе си колкото може по-дълго.
— Разбира се — съгласи се тя. — Ще кажа на Джоан да ти приготви яйчен крем, той подсилва кръвта и действа много успокояващо на стомаха, ако се яде преди лягане. На мен много ми помогна през последната бременност, действаше добре и срещу сутрешното гадене.
— Засега това оплакване ми е спестено — казах, докато си слагах ръкавиците. — Матю обаче ме плаши, че всеки миг ще ме сполети.
— Хм — замисли се Мери и през лицето ѝ премина сянка. Намръщих се и се почудих какво я тревожи пък сега. Тя видя изражението ми и се усмихна весело. — Пази се да не се преуморяваш. Когато дойдеш тук в петък, не трябва да стоиш дълго права, а ще посядаш, докато работим. — Мери се засуети около наметалото ми. — Стой далеч от течения. И накарай Франсоаз да ти прави компреси на краката, ако започнат да отичат. Ще ти пратя рецепта за тях заедно с яйчения крем. Да кажа ли на лодкаря ми да те откара до Уотър Лейн?
— Само на пет минути път е! — възпротивих се през смях. Накрая Мери ме пусна да си тръгна пеша, но чак след като я уверих, че ще избягвам не само теченията, но и студената вода, и силните шумове.
Същата нощ сънувах, че спя под клоните на дърво, което е пораснало от утробата ми. Короната му ме пазеше от лунната светлина, а високо над него в нощта летеше дракон. Когато стигна до луната, драконът обви опашката си около нея и сребристият кръг стана червен.
Събудих се в празното легло с подгизнали от кръв чаршафи.
— Франсоаз! — извиках, когато усетих внезапна остра болка.
Вместо нея дотича Матю. Съсипаното изражение, което се появи на лицето му, когато стигна до мен, потвърди това, което вече знаех.